Джон Вердон - Запали реката

— В гората. Предпочетох да стоя настрана. Елемент на изненада, който може да се окаже полезен.

— Добре. Тук е досущ като във филм на ужасите. Мисля, че има само един начин да се тълкува случилото се. Цялата история — от убийството на Стийл чак до този взрив — е една гигантска манипулация.

Хардуик шумно се окашля.

— Гигантските манипулации обикновено имат гигантски цели. Някакви идеи по въпроса?

— Не още, но…

Коментарът му беше прекъснат от вой в гората, този път по-силен и по-продължителен. Секна така внезапно, както и започна.

Гърни приключи обаждането, разтърсен от вълна нервно изтощение. Натрупаният от случая ужас вземаше своето. Вдовиците на Стийл и Лумис. Зловещите методични убийства на Марсел Джордан и Върджил Тукър. Разкъсаният труп на Джуд Търлок. Блейз Лавли Джаксън и Чалис Крийл, облечени за излизане, мъртви и гниещи на дивана си. А сега и това — тази кървава касапница на Рапчър Хил…

С най-новите жертви труповете ставаха поне десет.

И за какво?

Когато детективът търси мотиви за убийство, често се спира на някой от четирите основни: алчност; власт, похот и завист. Обикновено присъстваше поне един или повече от тях. Но имаше и пети мотив, който Гърни бе започнал да смята за най-важен от всички. Омразата. Чиста, кипнала, маниакална омраза.

Омразата беше скритата сила, която долавяше в основата на всички тези убийства и нещастия.

Това обаче не беше от онези практични прозрения, които водят до незабавно идентифициране на основния заподозрян, тъй като омразата на такова патологично ниво често е добре прикрита.

В търсенето на по-прост подход към истината, Гърни реши да опита процес на елиминиране. Започна със съставянето на списък на всички, които имаха основно значение за случая. Първите отпаднали, естествено, бяха десетте жертви на убийствата, плюс Марвин Гелтър, който едва ли беше предизвикал експлозията, оставила го на ръба на смъртта.

Канеше се да отстрани и Хейли Бекерт поради същата причина, но се поколеба. Тя беше излязла от смъртоносния обхват на взрива миг преди да се случи и вероятно това щеше да се окаже щастливо съвпадение. Но поне за момента тя трябваше да остане в списъка.

Дел Бекерт, поне доколкото на Гърни му беше известно, все още беше жив. Ако съобщението, получено от Клайн, наистина беше от него, той се явяваше основен заподозрян, че и отгоре. Но това беше едно голямо „ако“. Гърни продължаваше да смята, че има голяма вероятност Бекерт да е бил натопен. А дори и да беше виновен за предишните убийства, то изтребването на малцината, за които имаше шанс още да са на негова страна, нямаше никакъв смисъл.

Кори беше жив и присъстваше, а увреждането на зрението нямаше да го свали от списъка с потенциалните заподозрени. Това, което го сваляше оттам, беше накисването за двете първи убийства. Гърни беше убеден, че същият гениален ум, залегнал зад тях, беше виновен и за всички последвали.

Клайн беше жив и също присъстваше, но детективът сметна за невъзможно да си представи умерено продажния, умерено интелигентен и склонен към параноя прокурор в ролята на зъл гений.

Торес също беше жив и на мястото на взрива. Гърни го счете за по-интересен потенциален заподозрян, но това се дължеше само на факта, че му се струваше толкова честен, безвреден и наивен.

Близнаците Горт, от друга страна, нямаше как да бъдат обвинени в честност, безвредност и наивност. Почти със сигурност бяха забъркани в кървавия край на Търлок, вероятно се явяваха и източник на динамита, а пресекливият вой в гората може би принадлежеше на кучетата им. Но Гърни беше почти сигурен, че действат като инструмент на същия неизвестен манипулатор, подхвърлил доказателствата за РИС в имота им в опит да ги натопи за Джордан и Тукър и в същото време да представи Джуд Търлок като онзи, който ги е накиснал. Това беше единственият наистина смислен сценарий.

Мейнард Бигс, както Хардуик посочи, изглежда печелеше най-много от цялата работа — особено ако Бекерт се окаже обвиняем поне за част от убийствата. Всъщност, ако имаше един ясен отговор в чия полза се развиват нещата, това беше Мейнард Бигс. Гърни обаче се съмняваше във възможността той да е виновен — вероятно защото щеше да разбие увереността в собствената му способност да чете характери.

И накрая, трябваше да помисли за пастора от епископалната църква „Свети апостол Тома“ Уитакър Кулидж — човекът, осигурил посмъртна реабилитация на Джордан и Тукър, който беше главен защитник на Кори Пейн, враг на Дел Бекерт и голям фен на Мейнард Бигс. Беше също и лично свързан със случая, който Гърни намираше за най-неясен.