Джон Вердон - Запали реката

Гърни стисна зъби. Видя, че Хейли Бекерт го наблюдава със задълбочаваща се умислена гримаса. Отдели се от групата, събрана от Торес в полукръг около входа на къщата, и тръгна през моравата към детектива и Клайн.

Миг по-късно светът се взриви.

На Гърни му отне известно време да осъзнае мащаба на експлозията.

Оглушителен взрив, физическа шокова вълна се удари в онази част от тялото му, обърната към къщата; бузата и шията му сякаш бяха нажилени от стотици сачми; във въздуха се понесоха буци пръст, прахоляк и задушаващата миризма на динамит — и всичко това последвано от остър звън в ушите, от който виковете около него звучаха така, като че ли идваха от много далеч.

Когато прахолякът започна да сляга, ужасната сцена постепенно дойде на фокус.

Насред димящата и смачкана трева на поляната лежаха Дуейн Шакър, Гудсън Клуц и Джо Белц — разпознаваеми предимно по незасегнатите участъци облекло, останали по осакатените им тела. Дори от известно разстояние Гърни с пристъп на гадене видя, че носът и челюстта на Шакър са изчезнали. Цялата глава на Белц липсваше. Вътрешностите на Клуц бяха на показ. Дясната му ръка още стискаше белия бастун, но китката се намираше на метър от кървящия й чукан. Марвин Гелтър беше проснат по гръб и покрит с толкова много кръв, че беше невъзможно да се познае откъде идва.

Торес още стоеше на крака, но се крепеше с мъка. Бавно пристъпи към касапницата, очевидно проверяваше за следи от живот като лекар на обсипано с жертви бойно поле.

Хейли Бекерт беше паднала на пет метра от Гърни. Гърбът й, покрит с пръст, се надигаше трескаво при всяко плитко вдишване. Шофьорът й пристигна на бегом от джипа и коленичи до нея. Каза нещо и тя кимна. Озърна се и се разкашля.

Слухът на Гърни бавно се върна и той долови зад гърба си потиснати болезнени пъшкания. Обърна се и видя, че четиримата полицаи от Специалните сили, които се бяха облягали на буса, също са пострадали. Очевидно и четиримата бяха гледали към групата пред къщата и в момента на взрива бяха ударени в лицето и очите от литналия прахоляк и боклуци.

Единият беше изтървал автомата си и пред очите на детектива се препъна в него и падна на земята с ругатни. Друг, който не държеше оръжие, се беше превил, гримасничеше и се опитваше да си изтърка очите. Трети се въртеше в кръг, стиснал автомата с една ръка, притискаше другата към затворените си очи и редуваше стенания през стиснати зъби с викове:

— Какво стана, мамка му?

Четвъртият бе опрял гръб в буса, примигваше учестено, стенеше, опитваше се да държи оръжието си в позиция за стрелба и крещеше непрестанно:

— Отговорете ми! Някой да ми отговори!

Кори Пейн беше на колене до колата си и опипваше земята за нещо, което бе изтървал.

Гърни притича до него.

— Добре ли си?

Младежът вдигна глава, целият омацан с прахоляк и със сълзящи полузатворени очи.

— Какво, по дяволите, стана?

— Взрив!

— Какво? Има ли пострадали?

— Да.

— Кой?

— Нямам представа.

Кори дишаше учестено и в гласа му прозвуча паника:

— Виждаш ли телефона ми?

Гърни се озърна.

— Не!

— Трябва да го намеря!

Торес, застанал насред човешките останки, извика на Гърни с треперещ глас:

— Тук има пулс! Напипвам го! И диша. Плитко, но диша. Исусе! — Беше коленичил до просмуканото с кръв тяло на Гелтър, опрял връхчетата на пръстите си в шията му. — Не мога да видя откъде кърви. Какво да правя?

— Обади се в управлението — извика му Гърни. — Кажи им да уведомят местната бърза помощ, щатската полиция и шерифската служба. Предай следното: мащабно покушение, силни експлозиви, многобройни убийства. Шерифът, кметът и полицейският капитан са сред жертвите!

Торес се изправи тежко задъхан и извади телефона си. Гърни, разбира се, би могъл да се обади и лично, но знаеше, че изпълнението на прости заповеди успокоява, а му се струваше, че младежът има нужда да се съсредоточи върху нещо.

В този момент забеляза, че предните прозорци на къщата са вкарани навътре от взрива. Осъзна, че нещо липсва. Висящите кошници с петунии бяха изчезнали. Унищожени. И повечето от куките, на които висяха, също бяха разбити. Сега вече беше ясно къде са се намирали експлозивите. И защо искането за „достоверни свидетели“ е определяло, че трябва да бъдат доведени пред къщата.

След като Торес изпълни задачата, Гърни го помоли да направи още нещо — да се обади на свръзката на отдела в телефонната компания и да организира незабавно засичане по три мобилни клетки, за да се определи точното настоящо местоположение на телефона на Бекерт.