Джон Вердон - Запали реката

Имаше нещо ужасно сбъркано в цялата работа, което изправяше Гърни на нокти.

Медийният аспект, разбира се, беше сюрреалистичен. Но се явяваше само част от цялото. Самата ситуация изглеждаше безумно изкривена — по-скоро кошмар, отколкото кулминация на успешно разследване.

Точно тогава детективът чу Клайн да казва на Килбрик и хората й, че смята да премести колата си в по-добра позиция, за да прибере Бекерт, след като го ескортира от входната врата на къщата.

Пресрещна го, когато прокурорът се отдалечи и тръгна към своя линкълн. Въпреки че собствените му мисли бяха прекалено объркани и въпреки че Клайн се държеше като кон с капаци, Гърни все пак се чувстваше длъжен да сподели притесненията си.

— Шеридън, трябва да поговорим!

Клайн го огледа студено.

— Сега пък какво?

— Вслушай се. Кажи ми какво чуваш.

— Какво значение има?

— Два звука. Генераторът. И телевизор.

Прокурорът почервеня от яд. Но се вслуша и кимна нетърпеливо.

— Добре, чувам нещо. Радио или телевизор, все тая. И какво?

— Сигурен съм, че това е телевизионно предаване. И очевидно се чува от къщата.

— Добре. И какво от това?

— Не ти ли се струва странно Бекерт да прекара последните няколко минути от живота си на свобода в гледане на телевизия?

— Може да гледа новините и да проверява какво казват за него.

— Надали е особено приятно. Той е представен като самия дявол. Разкъсват го на парчета. Изобразяват го като сериен убиец, самовлюбен маниак, който проваля живота на невинни жертви, абсолютен измамник. Имиджът му, а той значеше всичко за него, е напълно съсипан. Светът научава, че Дел Бекерт е отвратителен луд престъпник и животът му е лъжа от начало до край. Смяташ ли, че би искал да слуша точно това?

— Боже мили, Гърни! Откъде да знам какво иска да слуша? Може да е форма на мазохизъм. Да се самонаказва. Кой го знае, по дяволите! Всеки момент ще го арестувам. Край на историята.

Клайн бутна Гърни и стигна до джипа си. Изкара го от мястото му в редицата коли и го премести така, че камерата да проследи движението на Бекерт от входната врата през цветната алея и през петнайсетметровата морава до отворената задна врата на колата.

Докато гледаше как Клайн се подготвя за звездния си миг на заснета слава в името на реда и закона, притесненията на Гърни нарастваха и възможните варианти се множаха в ума му.

Ами ако всичко това, включително признанието на Бекерт, беше някаква сложна измама?

Ами ако и представата на Клайн за случая, и тази на Гърни бяха грешни?

Ами ако комисарят дори не беше в къщата?

С нарастването на списъка с „ами ако“ детективът стигна до особено притеснителната възможност, внушена му още от първия му ментор в нюйоркската полиция. Представи си суровата ирландска физиономия и ярките му сини очи и чу ироничната нотка в гласа му: Ами ако мръсникът е искал да откриеш всичко, което си открил, за да те отведе там, където се намираш в момента?

Докато Клайн се връщаше към Килбрик, Гърни отново го спря с нарастващо притеснение:

— Шеридън, наистина трябва да премислиш риска в случая! Може да е по-голям, отколкото смяташ.

— Ако се притесняваш за безопасността си, чувствай се свободен да си тръгнеш.

— Притеснявам се за безопасността на всички присъстващи!

Докато говореха, Торес подкарваше избраните петима свидетели към къщата. Загриженият поглед на Хейли Бекерт подсказа, че е чула коментара на Гърни.

— Боже — промърмори Клайн, — говори по-тихо!

— С по-тихото говорене няма да намаля заплахата!

Сега вече прокурорът избухна:

— Имам напълно екипиран отряд от Специалните сили ей там. Плюс капитан Белц. Плюс детектив Торес. Имам и оръжие. Предполагам, ти също. Смятам, че сме в състояние да се справим с всякакви изненади! — С тези думи Клайн решително се отдалечи.

Детективът подвикна след него:

— А да ти е хрумвало, че всички основни поддръжници на Бекерт са тук?

Клайн спря и се обърна:

— И какво от това?

— Да речем, че не са събрани с целта, за която ти мислиш. Ами ако грешиш напълно за всичко случващо се?

Прокурорът пристъпи към Гърни и понижи глас:

— Предупреждавам те: ако саботираш сделката, ако сториш каквото и да е, което затруднява предаването на Бекерт, лично ще те съдя за възпрепятстване на правосъдието.

— Шеридън, признанието няма смисъл. Нито това да се предаде доброволно. Случва се нещо ужасно, което не виждаме!

— Дявол го взел! Само още една дума… една сричка налудничаво бръщолевене… и ще те отстраня!