Джеймс Паттерсон - Готвачът

Освен с коли тук е пълно и с хора. Особено с деца , накъдето и да погледна. Не е обичайно, но днес е първата неделя от сезона на Карнавала — „Семейната неделя“ както я наричат — и изглежда, че процесията, която в момента се ниже оттук, ще бъде доста по-кротка и по-подходяща за малчугани от останалите. Поне по стандартите на Ню Орлиънс.

Мушвам се в тълпата от минувачи, които чакат да зърнат процесията от карнавални платформи. Конкретно тя е спонсорирана от „Клубът на Крал Артур и Мерлин“. След няколко минути, още преди да съм зърнал парада, го чувам. Пронизително свирене на тромпети и тромбони. Рат-а-тат-тат от барабанната секция. Заобиколен съм от семейства с деца, които тръпнат от вълнение.

Дълбоко в себе си знам, че си губя времето, че трябва да съм другаде и да правя нещо , но още не съм измислил точно какво.

Най-сетне иззад ъгъла се показва гимназиален оркестър. Облечени са в ярки лилаво-оранжеви униформи и свирят джазова версия на Crazy in Love на Бионсе, адаптирана за брас бенд. След тях се показва водещата платформа. Тя е украсена като тропически остров и вози жени, маскирани като русалки, и мъже, дегизирани като пирати. Всички те хвърлят мъниста по възхитените зрители.

Сцената е шумна, дива и жизнерадостна. Веселието е истински заразно.

Но аз не съм дошъл да се веселя.

Дошъл съм да проуча обстановката.

При липса на следи, улики и заподозрени, избрах да започна тайното си разследване с опит да се вмъкна в главите на лошите. Задавам си въпроса: ако аз бях изобретателен терорист, решен да предизвика максимален хаос и да избие възможно най-много хора, какво щях да направя? Ако успея да се досетя точно по какъв начин тези копелета възнамеряват да опропастят Марди Гра, това би могло да ми помогне да открия кои са — и как да ги спра.

Знам, че звучи трудно постижимо. Засега обаче нямам други идеи.

Първо оглеждам зрителите. Опитвам се да открия най-очевидните пропуски в сигурността, от които някой би могъл да се възползва най-бързо и лесно.

Не след дълго осъзнавам, че хората наоколо просто са твърде много. Дори не мога да ги преброя.

Със сигурност има няколко хиляди души и почти всички носят непроверени раници или чанти, в които лесно може да се скрие експлозив.

Ако в тази тълпа нещо избухне, успех с бягането. Натъпкани сме в коридори, маркирани с метални барикади. Повечето пресечки на булеварда — възможни маршрути за бягство — са блокирани. Вярно, че виждам тук-таме да се мяркат униформени полицаи, но след дългите дни работа на двойни смени всички изглеждат отегчени и изморени. Видът им не ми вдъхва особена увереност.

След това се фокусирам върху самия парад и града отвъд.

А там е още по-зле.

Стотици артисти, участващи в парада, носят широки костюми. Всеки от тях би могъл да скрие жилетка, оборудвана с пластичен експлозив и сачми за лагери, готови да се забият в семействата, които в момента се смеят и ръкопляскат.

Платформите са десетки. Под всяка може да се скрие огромна бомба, пълна със заряд от парчета метал, отвертки и пирони, всички предназначени да разкъсват плът и да раздробяват кости.

Във всеки калъф за инструмент на оркестрите може да е скрито химическо или биологично оръжие, което във всеки момент да започне да излъчва отровата си във въздуха и да убие стотици в рамките на няколко минути.

На всеки покрив може да се спотайва снайперист, канещ се да открие огън по тълпата.

Снайперистът дори няма нужда да бъде добре обучен ! Всеки глупак с няколко минути опит в стрелбата с оръжие военна изработка, който е снабден със заредени пълнители и се е скрил на някой покрив, е способен да избие стотици, като просто се прицели надолу и започне да дърпа спусъка, стреляйки по пищящата тълпа.

Мамка му, пудрата захар по чиниите с бухти би могла да е антракс !

Боже милостиви. Потръпвам пред безкрайните смразяващи кръвта възможности. С подходящо оборудване, правилно планиране и достатъчно всеотдайност една целеустремена група злодеи е способна да предизвика смъртта на страшно много хора за секунди.

И както отбеляза Кънингам, добре обучените терористи винаги мислят в перспектива и търсят обичайни ежедневни предмети, които да превърнат в смъртоносни оръжия за унищожение. Като маратонките, в които можеш да заложиш пластичен експлозив и да взривиш в самолета точно над резервоарите с гориво!

Какво биха могли да планират тези копелета, което да не е пробвано преди?