Джеймс Роллинс - Последната одисея

Корабът продължи да се накланя, докато поемаше още вода. Преди атаката той тихомълком беше почти напълно опразнен. Повечето пътници бяха слезли на сушата за туристически обиколки и не беше трудно да свалят останалите и по-голямата част от екипажа под предлог, че е открит теч на газ.

През нощта, много преди зазоряване, самолетът на командир Пулман беше пуснал серия радиоакустични шамандури около пристанището преди пристигането на кораба. Грей знаеше, че врагът ще опита нова атака, особено след като екипът му беше нарушил радиомълчанието. Освен въздушната и морската поддръжка испански военни бяха разположени под прикритие при входа на пристанището в случай на атака по суша.

Но Грей знаеше, че е най-вероятно атаката да дойде откъм морето.

Той вдигна телефона.

— Засега прекратете бомбардировката.

— Разбрано. Искате оцелели за разпит. Спасителните екипи вече са на път.

Грей се надяваше да има оцелели, но основната му цел беше да прати послание на врага. Няма да ни изненадате отново.

Докато влизаше обратно в салона, корабът рязко се наклони още повече на десния си борд.

— Най-добре да се махаме от това нещо — каза Ковалски.

Грей се съмняваше, че корабът ще потъне, но Ковалски беше прав. Той отиде при падналата златна карта, клекна и обърна кутията с капака нагоре. После хвана част от картата и с известно дърпане и напъване успя да я отдели. Изправи се с парчето в ръце и нареди на останалите:

— Да вървим.

Отец Бейли погледна надолу към съсипаното съкровище на Да Винчи.

— Не трябва ли да вземем и останалото?

— Ще уведомя властите да приберат всичко и да го върнат в Италия. На нас обаче вече не ни е нужно.

Ковалски тръгна след него.

— Защо?

Грей продължи към вратата. Надяваше се, че врагът е схванал ясно посланието и че то ще накара кучите синове да бъдат по-предпазливи. Обърна се към Ковалски и обясни:

— Защото знам къде трябва да идем.

25 юни, 15:08

Недалеч от бреговете на Тунис

„Кой на кого дава урок?“

На Елена й идеше да се изсмее на глас, но се сдържа. Тя и двамата възрастни мъже бяха отведени от библиотеката до комуникационната зала на суперяхтата. Редица монитори показваха картина на живо от множество камери на пристанището на Палма.

Беше трепнала, когато една камера на потопена подводница — най-вероятно същата, на която беше пътувала от Гренландия — показа как едно издължено торпедо се изстрелва и изчезва в далечината. Друг монитор показа как торпедото улучи кърмата на голям круизен кораб. Лайнерът рязко се разтресе и кърмата му се вдигна високо във въздуха.

Сърцето й се качи в гърлото, когато си помисли за Джо, който беше на борда на кораба.

Събралите се около нея завикаха ликуващо. Вдигнаха се юмруци. Нехир стоеше до Елена с жестока усмивка на лицето.

И после всичко се промени.

Редицата монитори показа прелитащ самолет, който пусна дълбочинни бомби. Последва каскада от взривове. Картината от подводната камера заподскача сред ослепителни пламъци и гигантски мехури, след което угасна.

В залата настъпи мъртвешка тишина.

Бащата на Елена, който стоеше от другата й страна, изруга.

„Дотук с урока за деня, татко“.

Баща й се обърна към Фират.

— Ако задържат някой от екипажа, рискуваме да бъдем компрометирани.

Посланикът се намръщи.

— Онези на борда не знаят достатъчно, за да нанесат дълготрайни поражения. В най-лошия случай ще ни донесат досадни неприятности. Освен това са изключително лоялни. Няма да позволят да бъдат заловени живи.

Уверенията му изобщо не успокоиха баща й. Той се обърна към Елена и процеди през зъби, сякаш имаше проблем с отварянето на устата:

— Изглежда, че графикът трябва да се ускори. И ти ще съдействаш изцяло за постигането на това.

Тя поклати едва-едва глава.

„Приключих с тази игра“.

Баща й явно забеляза решимостта й.

— За съжаление, тъй като този урок се провали, ще има нужда от друг.

Грабна пистолета от кобура на мъжа до него, обърна се, вдигна оръжието и стреля. С оглушителен гръм тилът на равин Файн експлодира и съдържанието на черепа му се пръсна по стената зад него. Тялото на мъжа се свлече на пода.

Елена изпищя и отскочи назад, но Кадир я сграбчи за раменете. Монсеньор Роу закри лице с длани и се извърна. Дори посланик Фират изглеждаше шокиран от хладнокръвното убийство.

Баща й спокойно върна пистолета на мъжа и избърса длани, сякаш току-що е приключил с вечерята си.