Джеймс Роллинс - Последната одисея

Елена не беше готова да приписва това единение на Божията ръка. Дори не беше склонна да приеме, че всичко е съвпадение. Снощи не бе успяла да заспи и бе преосмисляла преобърнатия си свят. Именно баща й я беше насърчавал да обикне историята, беше я насочил към археологията, дори беше насадил в нея любовта към морето. Нима я беше подготвял от самото начало, за да послужи на амбициите му? Дали не я беше насочил към област, в която тя да може да открие изгубено познание, за да му помогне да сбъдне съдбата си?

„И каква е тя?“

Елена преглътна с мъка.

— Щом няма да си Махди, какъв ти е писано да станеш?

Възбуденият блясък в очите му се превърна в огън. Явно беше искал отдавна да й каже това.

— Йеремия, двайсет и трета глава, пети стих.

Роу поклати глава. Монсеньорът явно го беше разбрал. Дори равин Файн пребледня.

— Какво? — попита Елена.

Баща й цитира откъса:

— Защото идва времето, казва Господ, когато ще издигна праведен потомък от Давидовото коляно. Той ще царува с мъдрост Той ще върши онова, което е справедливо и правилно на земята [6] Преводът не е по синодалното издание на Библията — Б. пр. .

Елена разбра намека му. Очевидно той имаше по-големи амбиции от това да стане просто президент на Съединените щати. Тя впери поглед в баща си и видя лудостта зад възторга му, амбицията зад кръвопролитията.

— Искаш да станеш прероденият Давид.

14:01

"Богохулен гяур…"

Нехир изгледа намръщено групата. За нея те бяха неверници, задето отричаха Божията благословия. Мрачният й поглед се спря върху Елена Каргил. Баща й беше заявил, че ги е събрало божественото провидение. Нехир отказваше да повярва в подобно нещо, да приеме да бъде обвързана с тази слаба жена — не от съдбата и със сигурност не от Аллах.

Преди да замине за Гренландия, й беше казано, че целта й е дъщеря на сенатор, но Муса така и не беше споменал, че баща й е високопоставен член на апокалиптите. Като Първа дъщеря тя трябваше да е наясно с това. Предишната вечер беше на крачка да убие тази жена след опита й за бягство. Ако го беше направила, щеше да бъде наказана брутално, най-вероятно изтезавана и убита.

Едва в последния момент Муса й беше казал истината — повече по необходимост, отколкото заради нещо друго. След това й беше наредил да доведе жената на борда на „Зорницата“, неговата лична крепост. По принцип се смяташе за голяма чест да стъпиш на тези палуби, но откакто пристигна, Нехир не беше изпитала нищо друго освен гнева, който гореше в нея — горещина, която тя познаваше много добре.

През целия й живот мъжете я бяха предавали, бяха използвали силата си, за да я контролират.

Тя беше повярвала, че Муса е различен, и му се беше доверила.

Стисна юмрук и си пое дълбоко дъх в опит да угаси пламъците в себе си. Напомни си, че това е малко предателство от страна на Муса, което тя трябва да се стреми да прости — трябва да прости.

Докато слушаше как сенатор Каргайл се обявява за наследник на трона на Давид, безочливостта на думите му донякъде уталожи яростта й. Дълбоко в сърцето си тя знаеше, че Муса ще стане Махди, предречения „воден“, който ще поведе всички Синове и Дъщери към славата.

„И като Първа дъщеря аз ще стоя от дясната му страна“.

Единствено този път, ако го следваше с цялото си сърце, щеше да й върне мъртвите й деца. Въпреки това й беше трудно да стои на едно място с тези гяури. Нима в Сура 8:55 на Свещения Коран не се казва, че Най-лошите твари пред Аллах са онези, които Го отричат и не вярват?

Преди много време Нехир беше задала същия този въпрос на Муса.

Той се беше опитал да успокои опасенията й от апокалиптите и й беше обяснил практичната необходимост от този съюз с неверниците, как могат да използват ресурсите на врага си, за да ги победят. С времето тя беше започнала да приема, че апокалиптите са по-силни заедно. С идването на Армагедон всички неверници щяха да горят в пречистващия огън. Единствено истинските вярващи щяха да излязат от него, станали още по-силни от пламъците му, превърнати в могъщ меч, който ще поведе праведните в новия свят.

Дотогава…

„Дотогава сме по-силни заедно“.

Сякаш чул мислите й — или може би подтикнат от Аллах, — сенатор Каргил изказа същата тази идея на седящите около масата. Думите му утвърдиха онова, на което я беше научил Муса, и й помогнаха да угаси пламъците в нея. Или може би ужасените физиономии на другите я накараха да се поотпусне.