Джеймс Роллинс - Последната одисея

— Ние сме навсякъде — обясни сенаторът. — Имаме верни последователи от различни религии по целия свят. В правителства. Сред военните. В университетите. И хиляди други, които не знаят, че са от нас, и неволно подкрепят каузата ни. Всъщност дори просто ако вярвате, че краят на света ще настъпи скоро и че нищо не може да спре това, вие сте едни от нас.

Мъката в очите на Елена Каргил донесе огромна радост на Нехир.

Бащата на омразната жена продължи:

— Единствено онези от най-висшия ешелон на апокалиптите са наясно с мащабите на движението ни. Затова не можете да направите нито една стъпка, без да ви видим. — Той се пресегна и хвана ръката на дъщеря си. Тя се дръпна, но той я задържа. — Например знаем, че приятелят ти Джоузеф Ковалски се е присъединил към приятелите си.

Елена ахна.

— Така че за да те отърва от надеждата, че ще дойде някаква помощ, трябва да ти дам суров урок — каза баща й. — От книгата на Йезекиил. Глава трийсет и трета, единайсети стих.

Нехир се усмихна, чувствайки как последните въглени в нея угасват, за да се сменят със студено удовлетворение.

Католическият свещеник обясни, като цитира откъса.

— Не се радвам на смъртта на грешника.

25 юни, 14:22

Палма, Испания

Ковалски завъртя очи и закрачи напред-назад пред останките от златната карта.

— Не знам колко пъти трябва да повтарям. Това е всичко, което помня.

— Той опря длан на кръста си, когато нещо там прещрака. — И гърбът ми направо ме убива. Наистина ми се иска да изпробвам онова ваше джакузи.

— Още не — каза Грей и двамата с отец Бейли направиха пореден опит да сглобят Хъмпти Дъмпти.

Ковалски знаеше, че това е изгубена кауза.

Двамата бяха коленичили от двете страни на картата на Да Винчи и се мъчеха да извадят парченцата лазурит от вътрешностите на механизма. Мария, Сейчан и Мак седяха наблизо, събираха сините късчета и бавно възстановяваха Средиземно море на масичката за кафе. Групата беше прекарала последния час и половина в изучаване на останките на потрошената карта и търсене на някакви улики накъде би трябвало да ги отведе устройството.

Бейли въздъхна.

— Половината зъбни колела и механизми са се изкривили, когато основната пружина е изскочила. Може би при наличието на време и с помощта на старите чертежи, по които е работил Да Винчи, бихме могли да разберем нещо.

— Съмнявам се — отвърна Грей. — Дори да имахме време, имам чувството, че картата е била създадена така, че да скрива крайната си цел. Според казаното от Ковалски за дневника в кораба единствено капитан Хунайн е разполагал с необходимите инструменти за отключването на тайните й.

Опасенията на Ковалски се потвърдиха — Грей отново обърна ледените си очи към него.

— Кажи ни отново всичко, което помниш. Започни от самото начало.

Ковалски изстена. „Пак ли?“ Но знаеше, че всички разчитат на него.

Дори Мария го погледна с надежда и му кимна окуражаващо. Затова започна с момента, когато за първи път се срещнаха с Елена. Този спомен беше достатъчен да събуди паренето в бедрото от нажеженото желязо.

— Използваха ме, за да принудят Елена да им сътрудничи — започна Ковалски. После продължи стъпка по стъпка, спиран често от Грей, който се консултираше с таблета си, за да потърси информация за някое от нещата, които беше споменала Елена. А тези неща никак не бяха малко.

Грей си блъскаше главата над всеки детайл, над всеки разговор, но не таеше надежда, че тази посока на търсене ще ги отведе някъде. Елена определено не беше разбрала къде трябва да отидат, така че как повтарянето на разговорите им можеше да им даде някакви насоки?

— Тя беше наистина обсебена от книгата на някакъв тип Страбон, „География“. Огромна книга, повече от две хиляди страници. Четеше я предимно наум. И да е научила нещо повече от нея, запазила го е за себе си. — Ковалски вдигна ръце. — Това е. Край на историята.

Грей прекара още десетина минути в мълчание, докато търсеше с таблета си.

— Пропускам нещо.

„Може би няколко винтчета, ако мислиш, че можеш да разрешиш това“.

Грей се обърна към него.

Ковалски изръмжа.

— Ако поискаш още веднъж да…

— Не, няма нужда. Мисля обаче, че доктор Каргил е намерила някаква следа. — Грей посочи таблета си. — Направих списък на всички книги, за които спомена, че е използвала като извор. Ако се съди по сравняването на текстовете, които е проучвала в началото, и онези от по-късно, Елена е започнала да прави видима промяна в проучването си.