Джеймс Роллинс - Последната одисея

— В какъв смисъл? — попита Бейли.

Грей продължи да гледа Ковалски.

— Спомена, че Елена е започнала да се рови в геоложки книги.

Ковалски сви рамене.

— И какво?

— И че когато сте стигнали Вулкано, започнала да обяснява за историята на острова.

— Най-вече за бога Хефест.

— Но накрая е направила странен коментар, като споменала, че цялата вулканична активност, породила митовете за Хефест, всъщност се дължи на движението на тектоничните плочи.

Мария кимна.

— Науката зад митовете.

— Но дори тогава не е започнала да търси материали по геология. А едва по-късно, след като картата е била активирана и е начертала огнена линия през Средиземно море. — Грей впери поглед в Ковалски. — Кажи ми отново какво е казала тогава. И се опитай да си спомниш всичко, до последната дума.

Ковалски затвори очи. Представи си огнената диря по картата, златните пламъци. Елена се беше навела към нея, очевидно смаяна от представлението.

— Помня само как промърмори нещо от сорта, че било като огнена версия на блъскащи се тектонични плочи.

Грей кимна.

— И след това е започнала да търси геоложки текстове, така ли?

— Мисля, че да.

Грей отново насочи вниманието си към таблета. Ковалски пристъпи да надникне над рамото му и да види какво се мъчи да разбере той.

„Какво значение има, че Елена е искала да чете книги по геология?“

Ковалски видя как Грей отвори геоложка карта на Средиземно море, много подобна на златната версия на масата за кафе. Присви очи към…

Мощен гръм разтърси целия круизен кораб. Кърмата на лайнера подскочи високо. Всички полетяха към носа.

Роялът се откъсна от закрепващите го скоби, търкулна се и се заби в прозореца, като счупи няколко панела. От бара полетяха бутилки и чаши и се пръснаха след него.

Групата се изсипа към вратата на балкона, която беше оставена отворена. Мария излетя през нея, тупна и се плъзна по палубата. Ковалски се хвърли напред, просна се по корем, улови единия й глезен и сграбчи касата на вратата с другата си ръка.

Тя го погледна с огромни от ужас очи.

„Държа те“.

Той погледна през рамо назад, докато я издърпваше обратно. Златната карта спря за момент на ръба на масата — и падна, разпилявайки разбити парчета лазурит.

— Дръжте се! — извика Грей.

„Какво си мислиш, че правя?“

Преди Ковалски да успее да си поеме дъх, кърмата падна с трясък обратно в морето. Всички полетяха в обратната посока. Роялът се засили от прозореца и се заби в ониксовия бар с оглушителен звън на струни.

Грей успя да скочи на крака и изтича през вратата на балкона. Сателитният телефон вече беше изваден и вдигнат до устните му.

— Какво е положението ви? — извика той.

Ковалски се намръщи неразбиращо. Помогна на Мария да се изправи и забърза след Грей. Докато излизаше на балкона, ревът на двигатели го оглуши. Огромен самолет прелетя ниско над круизния кораб, понесе се над залива и пусна редица неща в морето. Последва серия приглушени експлозии, които вдигнаха огромни фонтани.

„Дълбочинни бомби“.

Ковалски погледна небето. Самолетът рязко зави над бомбардираната зона и се приготви за втора атака. Ковалски разпозна модела — ловец на подводници „Посейдон“. Можеше и да предположи кой го командва, след като си представи същия самолет на пистата във военновъздушната база в Италия.

Втора поредица дълбочинни бомби вдигна нови фонтани в морето. Насред кипналата вода и пръски някакъв черен стоманен кит вдигна високо опашката си, обърна се странично и потъна в морето.

Ковалски беше сигурен, че това е същата подводница, която беше докарала него и Елена от Гренландия. Или друга като нея. Така или иначе…

Погледна нагоре.

„Струва ми се, че Пулман най-сетне улови проклетата си риба“.

15:03

— Повтори! — извика Грей в сателитния телефон, като се мъчеше да чуе какво му казват през взривовете и рева на двигателите.

— Съжалявам за късното спасяване — доложи командир Пулман. — Целта вървеше на ВИД.

Грей го разбра. Оборудваните с въздушно независими двигатели подводници бяха по-невидими и от ядрените. Някои дори успяваха да се промъкнат през защитата против подводници по време на военноморски учения.

— Непрекъснато ни се измъкваше. Вероятно е руска подводница клас „Лада“. Тъкмо успях да я хвана на прицел, когато изстреля първото си торпедо.

Грей усети как клатенето под краката му се успокои и корабът остана килнат във водата. За щастие, беше ударен само от едно торпедо.