Джеймс Роллинс - Последната одисея

Гордата усмивка на баща й издаде отговора още преди той да я поздрави.

— Знаех, че можеш да го направиш, Елена.

Тя отвърна на усмивката му. „Начукай си го“.

Баща й и останалите бързо излязоха, готови да отплават към изгубения град Тартес. Елена се отпусна тежко в коженото кресло до масата.

Роу отиде при нея и отпусна по-деликатно старите си кокали.

— Мислиш ли, че капитан Хунайн наистина е отишъл там?

Тя кимна.

— Изобщо не се съмнявам.

Загледа се към картата. Представи си огнената река, която започваше от Вулкано, продължаваше към Сардиния, после покрай Африка и излизаше през протока Гибралтар.

— Точно там е отишъл Хунайн — каза тя.

„Но не това е била крайната му цел“.

Тя вдигна очи към вратата на библиотеката, обзета от хладно удовлетворение. Определено беше дъщеря на баща си — сенаторска дъщеря. Докато растеше, беше прекарала много време в обиколки покрай кампаниите на баща си, беше стояла в светлините на прожекторите до него и се беше научила как да замазва и смесва истини и лъжи, за да извлече максимална полза от тях.

„Също като сега“.

Обърна се и се загледа към африканския бряг. Трябваше да спечели на Джо и останалите допълнително време, за да могат да стигнат първи до истинското място на Тартар. А това означаваше, че трябва да отклони кучите синове от пътя им.

Един въпрос обаче оставаше.

Могат ли Джо и останалите да се досетят навреме?

25 юни, 20:08

Във въздуха над Средиземно море

„Дано да съм прав“.

Грей затвори очи, измъчван от съмнения.

Тялото му беше притиснато в облегалката на седалката, докато самолетът се издигаше стръмно над морето, оставяйки хаоса на Палма зад тях. Беше им отнело много повече време да се измъкнат от Майорка, отколкото се беше надявал.

Командир Пулман беше помогнал за залавянето на подводницата, която наистина се оказа руска, клас „Лада“. Всички с изключение на двама души или бяха загинали по време на атаката, или бяха сложили край на живота си, преди да бъдат заловени. Двамата пленници бяха разпитани, но Грей предполагаше, че са незначителни наемници, които най-вероятно не знаеха нищо важно, особено за шефовете си.

Когато Грей и останалите успяха да се измъкнат от повредения круизен кораб и да стигнат до самолета на Пулман, слънцето беше на път да залезе. Той се загледа през прозореца, когато машината се наклони и се насочи към залязващото на хоризонта слънце. Не беше казал на командир Пулман къде точно отиват, само му беше заръчал да продължи на запад към Гибралтар.

Грей не беше споделил крайната си цел дори с директор Кроу и със собствената си група. Сейчан седеше до него, Ковалски и Мария бяха отзад, а Бейли и Мак — на седалките пред него. Грей имаше вяра на екипа си, но трябваше да запази теориите си за себе си. Беше се страхувал да ги обсъжда на земята насред суматохата в Палма.

Най-сетне самолетът се изкачи на крайцерска височина и се изравни.

Грей разкопча колана си.

— Елате с мен.

Останалите бързо станаха от местата си и минаха покрай редицата наблюдателни станции покрай левия борд. Дежурните там не им обърнаха внимание и продължиха да следят различните светещи екрани.

Грей поведе екипа си към опашката на самолета, където имаше малка кухня, в която можеха да се съберат. Носеше таблета и частта от златния бряг, която беше отскубнал от останките от картата на Да Винчи. Постави двете на малкия плот на кухнята и се обърна към останалите.

— Първо да се уверим, че не съм луд.

Ковалски вдигна ръка, явно готов да пусне нещо остроумно. Грей му се намръщи и Ковалски свали ръка.

— Кажи ни какво мислиш — каза Мак.

Мария кимна.

Сейчан само скръсти ръце на гърдите си, сякаш напълно приема заключенията му.

Грей се обърна към Ковалски.

— По-рано ни каза, че когато картата е била активирана, не си видял къде свършва огнената линия. Независимо дали Елена е видяла, или не, тя трябва да е усетила формиращия се модел. Смятам, че е търсила потвърждение в геоложките текстове.

— Потвърждение на какво? — попита Бейли.

Грей вдигна ръка, за да го оставят да довърши.

— Спомнете си, че Елена е коментирала как огненият курс на кораба по картата напомня на тектоничните плочи, които се сблъскват една с друга.

Мария се намръщи.

— Но какво общо има това?

Грей взе таблета си и отвори съхранено изображение. То представляваше карта на Средиземно море, разделено на петте тектонични плочи, заемащи целия регион.