Джеймс Роллинс - Последната одисея

Останалите се наведоха, за да го разгледат по-добре.

— На какво ви прилича това? — попита Грей.

В отговор видя само неразбиращи физиономии и клатене на глави.

„Сериозно?“

Грей въздъхна и се запита дали наистина не се е побъркал и не вижда неща, които не съществуват. Директор Кроу го беше привлякъл заради способността му да вижда онова, което другите не могат. Ами ако беше изгубил форма? Ако беше започнал да преследва фантоми, вместо да забелязва истински неща?

Сейчан се пресегна и стисна ръката му. Погледът й му казваше, че тя няма съмнения в него.

— Покажи ни.

Грей плъзна пръст по таблета, за да промени изображението. Сега криволичещите линии между плочите станаха прекъснати и показваха криволичещ път през геологичния лабиринт.

Той вдигна таблета по-високо.

„Вече със сигурност ще го видят“.

Мария първа разпозна модела, ахна и прикри уста с длан. После очите на Бейли се разшириха. Сейчан се усмихна и сви рамене, без изобщо да се изненада. Дори Мак кимна.

Единствено Ковалски сбърчи чело.

— Не схващам.

Мария се опита да обясни и посочи турския бряг.

— Пунктираната линия, където Анатолийската плоча достига Евразийската на север, започва при Троя.

— След това — продължи Бейли — тръгва на зигзаг през островите на Егейско море и минава южно от Гърция.

Мак посочи Йонийско море.

— Сребърното корабче не се ли движеше по същия път до брега на Италия? После мина между носа на Ботуша и Сицилия и продължи към малките вулканични острови?

— Към Вулкано — потвърди Ковалски. — Помня как оттам огнената река продължава към Сардиния. После надолу към Африка и покрай брега. Маршрутът приличаше много на това на екрана.

Грей кимна.

— Изглежда, че корабът на Одисей е следвал границите между тектоничните плочи. Или поне маршрута, показан от картата. И може би дори онзи, който Омир се е опитал да опише в поетична форма.

— Но как е възможно това? — попита Бейли. — Откъде древните биха могли да знаят за тектониката на плочите?

Грей сви рамене.

— Мога само да предполагам. Същите древни са картографирали цялата вулканична активност в региона и са записали всички по-големи земетресения в текстовете си. Може би са успели да открият някакъв модел в тези сеизмични сили.

Мария предложи друга възможност, за която изобщо не се беше сетил.

— Знаем, че финикийците, гърците и египтяните са имали големи постижения в астрономията и морските карти. Пазели са записи за важни места. Като пирамидите в Гиза. И останалите Седем чудеса на древния свят. Дори за географски забележителности като Везувий. Може би като са следили движенията на тези основни обекти през хилядолетията, са получили някаква идея за движението на земята под краката им.

Грей знаеше, че това е в общи линии начинът, по който съвременните геолози картографираха движението на тектоничните плочи — използваха интерферометрия, за да следят промяната в разстоянията между радиотелескопи или джипиеси, за да съберат данни за отделни точки и да записват преместванията им.

Мак предложи друго мнение, черпейки от познанията си като климатолог.

— А възможно ли е при границите между плочите да има малки магнитни аномалии, които да са били засечени и картографирани?

Грей кимна.

„Възможно ли е отговорът да е някаква комбинация от всички тези предположения?“

Ковалски зададе по-важния въпрос.

— Как ни помага това да разберем накъде да тръгнем?

Грей вдигна отново таблета си и показа мястото, където линията между Африканската и Евразийската плоча продължава на запад, като минава през северния връх на Мароко. За по-нагледно отвори и топографска карта на Мароко, върху която беше наложена линията.

— Ясно е, че Хунайн не е можел да прекара кораба си по суша през Мароко, затова е заобиколил , като е минал през Гибралтар. Смятам, че след това е завил на юг към мястото, където тектоничната линия отново се появява от другата страна на мароканския бряг.

Бейли присви очи и кимна бавно.

— Според онова, което обсъдихте с монсеньор Роу, Хунайн вероятно е търсел дома на загадъчните феаки.