Джеймс Роллинс - Последната одисея

Нехир сведе глава.

— Муса, приветстваме те.

Единствената реакция на мъжа беше едва забележимо кимване. По титлата и отношението към него Елена осъзна, че това е лидерът на групата.

На борда обаче имаше и друг пътник. Мъж с тъмен костюм скочи пъргаво на палубата, като се наведе под въртящите се перки. Щом се отдалечи от хеликоптера, се изправи и прокара пръсти през вълнистата си тъмноруса коса. Усмихваше се приветствено, докато пристъпваше напред.

После спря, изгледа намръщено Елена от глава до пети и се обърна към Муса.

— Посланик Фират, оковите наистина ли са необходими?

Поразената Елена се мъчеше да намери смисъл в ситуацията — в присъствието му тук, във внезапно преобърналия й се свят. Накрая успя да изрече една-единствена дума.

— Татко?

25 юни, 10:54

Палма, Испания

Грей стоеше гол на балкона на апартамента, гледащ към носа на „Изследователя на Седемте морета“. Яркото утринно слънце сияеше над Средиземно море и го правеше нереално сапфирено синьо. Подухваше топъл, наситен със сол вятър, който изсушаваше кожата му след потапянето в откритото джакузи. Долу флаговете на носа плющяха и се развяваха.

Бреговата линия на Майорка пред него се виждаше все по-ясно. Корабът приближаваше следващата си дестинация.

„От един остров на друг…“

Чувстваше се като Одисей, подмятан от боговете насам-натам, без да може да контролира съдбата си. Разбира се, героят на Омир не беше плавал с подобен стил. Грей стоеше на балкона на голямата спалня на Регентския апартамент, който заемаше предната част на четиринайсетия етаж на кораба. От другата страна имаше втора спалня, която беше свързана с общата част, състояща се от трапезария и салон, в центъра на който имаше бар от оникс.

Апартаментът беше малка привилегия за нарушаването на радиомълчанието.

След като се бяха качили без билети на кораба предишната нощ, Грей беше сложил батерията на криптирания си сателитен телефон и се беше обадил в централата на „Сигма“. Не виждаше причина да не го направи. Мълчанието през двата дни преди това не беше донесло нищо добро на екипа му. Те пак бяха преследвани и атакувани от засада.

Пръстите му се свиха около парапета на балкона.

Палма, столицата на Балеарските острови, се простираше в залива отпред. Дори от това разстояние можеше да се види най-характерната забележителност на града. Готическата фасада и кулите на катедралата „Санта Мария“ се извисяваха над разпиляния под слънцето град.

Внушителното й присъствие му напомни за всичко, което беше изгубил. Все още не знаеха къде са и каква е съдбата на монсеньор Роу и равин Файн. Тялото на майор Босард, който беше служил при двама папи, се намираше в моргата.

Грей беше докладвал на Пейнтър за всичко случило се с надеждата, че директорът ще блокира Каляри и ще претърси града за двамата изчезнали духовници. Пейнтър обаче беше задействал и други връзки. В полунощ, малко след обаждането на Грей, корабният ковчежник беше дошъл при групата им при бара край басейна с поднос, на който лежаха ключове. Отведе ги на палуба четиринайсет и отвори двукрилата врата на луксозния апартамент с две спални.

Очевидно апартаментът беше останал празен заради високата цена.

Никой от групата не възрази.

Изтощени, всички си намериха място къде да се строполят.

Апартаментът имаше камери, които следяха коридора. Освен това пред вратата му бяха поставени двама души от корабната охрана. Въпреки това Грей и Сейчан спаха на смени през нощта.

Докато беше буден, Грей получаваше редовни новини от Пейнтър.

„Поне има и добри новини“.

Колкото и невероятно да изглеждаше, морето изхвърлило Ковалски на един плаж край Каляри. Пристигнал само час след като групата на Грей беше отплавала. И той имаше своята ужасна история, но бе донесъл вестта, че д-р Елена Каргил била все още жива и се намирала на борда на яхта в плен на същите онези, които я отвлекли в Гренландия. За съжаление, когато местните власти най-сетне били вдигнати по тревога, яхтата изчезнала.

Издирването й продължаваше и в момента.

Плясък на вода привлече вниманието му. Сейчан се изправи в джакузито зад него. Дъхът на Грей секна, когато тя излезе, изви гръб назад и освободи дългата си черна коса. Нямаха какво да правят по време на плаването и затова се бяха отдали на удоволствията, които можеше да им предложи апартаментът, включително огромната позлатена баня с двете затоплени каменни вани и собствена сауна.