Джеймс Роллинс - Последната одисея

Елена смяташе, че и тя го беше зърнала, преди да я отведат. Помнеше, че беше видяла някаква рогата огнена фигура да излиза от пушека на горящия кораб.

— Били наречени халкотаври — каза тя. — Известни и като Колхидски бикове. Ужасяващи създания с тела от бронз, сребърни рога и рубинени очи. Накрая били укротени от водача на аргонавтите Язон, който угасил пламъците им със силна черна отвара, дадена му от вещицата Медея и наречена „фармака на кръвта на Прометей“.

Джо я погледна, без да схваща намека й.

Елена въздъхна.

— Мак каза, че огнените раци били държани в черно масло в гигантски глинени съдове. И когато залял един от тях със същото масло, то угасило пламъците, захранващи създанието.

Джо кимна бавно.

— Има и една история за Талос, гигантски бронзов пазител на остров Крит. Той също бил създаден от Хефест. Гръцкият поет Симонид от Хиос описва Талос като филакс емпсихос, което означава „оживен пазител“. Талос обикалял острова и хвърлял канари по всеки, който заплашва Крит.

— Определено е оживен, дума да няма — съгласи се Джо.

— Има обаче два детайла около него, които смятам за важни. Първо, Талос убивал натрапниците и по друг начин — прегръщал ги и ги притискал към нажеженото си тяло, като ги изгарял живи с огньовете в тялото си.

— Горе-долу като онова, което са опитвали пламтящите раци.

Елена кимна.

— Освен това пише, че Талос бил задвижван от златен ихор, подобна на масло течност, която горяла и не можела да бъде угасена. Което отново отговаря на описанието на Мак на онова, което е задвижвало раците.

— Ако си права, значи Мак не е единственият, сблъсквал се с тези създания. — Джо стана и отиде с дрънчене до нея. — В далечното минало и други са се натъквали на подобни неща.

— И са създали митове около тях.

Като археолог Елена знаеше, че в много от митовете има зрънце истина.

— Нос какво може да ни помогне всичко това? — попита Джо, поглеждайки часовника на стената.

— С нищо — призна тя.

Нехир й беше наредила да намери нещо за златната карта, което да насочи екипа й в посоката, в която е плавал капитан Хунайн, след като напуснал остров Вулкано.

Тя стана, отиде при кутията с картата и вдигна капака й. Златните брегове заблестяха около плътното синьо на морето от лазурит. Погледът й обаче се спря върху сребърната астролабия, поставена в гнездото.

Елена знаеше, че това не е сферата, открита в древния кораб. Личеше си, че е съвсем нова.

„Някой е направил копие“.

Снощи двамата с Джо бяха рискували да преместят лостчето отстрани на картата. Отстъпиха няколко крачки, спомняйки си за радиацията.

Бяха чули как механизмите се задействаха, а после кутията забръмча и малкият сребърен кораб, най-вероятно изобразяващ кораба на Одисей, тръгна от пристанището си при Троя. Той продължи няколко сантиметра навътре в Егейско море, след което спря и започна да се върти на едно място.

Бяха направили няколко опита през нощта, но със същия резултат. Елена така и не научи нещо ново и накрая престана да опитва, тъй като се страхуваше, че само поемат радиация без никаква полза.

„И все пак…“

Тя посегна и внимателно извади сребърната астролабия от картата. Не беше посмяла да го направи по-рано, но сега отчаянието я караше да рискува.

— Ако счупиш това чудо… — предупреди я Джо.

— Тихо.

Усещаше, че около астролабията има нещо важно, нещо, което пропуска, което лишеният й от сън ум не може да схване. Вдигна сферата и я завъртя в дланта си. Забеляза малките дупки, подобни на вентилационни отвори за часовниковия механизъм вътре.

„Чакай…“

Прехвърли астролабията в другата си ръка и се обърна към бюрото.

Придърпа фотокопието на дневника на Хунайн, отвори на последната страница и прочете написаното: „Само на мен бе разрешено да разполагам с лъчите на Кораба звезда, трите инструмента, необходими за отключването на единствения верен курс сред многото лъжливи на картата“.

Елена рязко се изправи.

— Ама че съм глупачка. — Подаде астролабията на Джо. — Подръж това.

Той се подчини с кисела физиономия, сякаш му подаваше гърмяща змия.

Елена бръкна в джоба си и извади трите бронзови игли, които бяха изпаднали от дневника на Хунайн. Капитанът пазеше нещо много повече от стари книги.

— Какви са тези неща? — попита Джо, когато тя го приближи с бронзовите пръчици.

— „Лъчите на Кораба звезда“ — каза тя, цитирайки дневника. — Като морски археолог трябваше вече да съм се сетила. Корабът звезда е едно от старите имена на Полярната звезда, която води мореплавателите от хилядолетия.