Джеймс Роллинс - Последната одисея

„Нуждая се от друго обяснение, на което да се хване“.

Погледна купчините книги. Било заради паниката или от отчаяние, тя внезапно разбра какво й беше убягвало цялата сутрин. Осъзнаването й дойде като удар с чук между очите. Сигурно още нямаше да се досети, ако малкият кораб не беше спрял при бреговете на Сардиния.

— Ако не си в състояние да ни помогнеш, може да се наложи да те вдъхновя — заплаши я Нехир.

Елена разтърка слепоочията си. Спомни си как беше държала астролабията преди минути, усещайки значението й, но беше прекалено разсеяна от всичко, което последва.

— Ключът на Дедал — каза тя.

— Какво по-точно? — настоятелно попита Нехир.

— Хунайн и братята му неслучайно са избрали това име. Предполагам, че картата е била наречена Атлас на бурите, защото корабът на Одисей бил подмятан многократно от предизвикани от боговете бури. Но защо братята са избрали да кръстят астролабията си на Дедал, а не на някой друг митичен герой?

— Интригуващо — призна Нехир. — И какво?

Елена си припомни среднощните си проучвания.

— Дедал е бил гениален майстор, също като Хефест. Само че е бил човек, а не бог. Въпреки това е изобретил всякакви хитроумни устройства. — Тя наблегна на последните думи, използвани в заглавието на най-прочутата книга на братята Бану Муса. — Дедал построил сложния Лабиринт, в който бил затворен чудовищният Минотавър. И изработил крилете на Икар.

Тя махна към книгите.

— Според Софокъл и Аристофан той създал и статуи, които се движели като живи. Били толкова пъргави, че се наложило да ги вържат, за да не избягат. Славата му била такава, че се появила думата дедала, описваща движещите се статуи, които били толкова съвършени, че изглеждало невъзможно да са дело на човек.

Нехир скръсти ръце на гърдите си, мъчейки се без особен успех да прикрие интереса си.

Елена продължи:

— Затова няма нищо чудно, че Хунайн, който е дошъл тук заради връзката на това място с Хефест, може да е търсил също толкова всеотдайно и дирите на Дедал.

— И къде би го отвело това?

— Според митовете Дедал бил принуден да избяга от Крит, след като предал цар Минос, като разкрил пътя през Лабиринта. Първо избягал в Сицилия, а после в съседната Сардиния, която станала негов дом. Мисля, че трябва да отидем именно там.

Изобщо не й се искаше да издава следващата спирка от пътуването на Хунайн, но трябваше да го направи, щом това можеше да запази тайната на картата — и да спаси Джо от изтезанията на Кадир. Все пак това беше само една спирка от многото.

Намръщената физиономия на Нехир показваше, че жената се съмнява в ценността на информацията. Елена разбра, че трябва да положи допълнителни усилия, ако иска да спаси Джо.

— Има и две други неща — каза тя. — Знаем, че Хунайн е вървял по пътя на Одисей с надеждата да открие загадъчно напредналите феаки, за които се смятало, че са разрушителите на цивилизациите.

Нехир отпусна ръце, колкото да даде знак на Елена да продължи. Явно приемаше думите й.

„Добре“.

— Едно от местата, на които Одисей се опитал да спре, бил островът на лестригоните. Те били великани човекоядци, които започнали да хвърлят огромни камъни по корабите на Одисей и разрушили всички освен неговия.

— И какво общо има това със Сардиния? — попита Нехир.

— Свързано е с римския географ Птолемей, живял през първи век. Подобно на Страбон, той също написал книга със заглавие „География“.

Сигурна съм, че Хунайн е прочел и нея. — Елена посочи пръснатите по бюрото книги. — Аз определено го направих, поне с онези части, които са свързани с „Одисея“ на Омир.

— И?

— В книгата си Птолемей споменава племе, живеещо в северозападната част на Сардиния. Нарича ги лестригони, също като името на остров Лестригония. Как би могъл Хунайн да не отиде там? Освен това в западната част на Сардиния са открити гигантски статуи, за които се казвало, че пазели острова, като хвърляли камъни по корабите. Точно както правели великаните човекоядци.

Нехир кимна замислено.

Дори Елена започна да се пита дали разсъжденията й не са същите като на Хунайн, накарали го да отплава до Сардиния при първото си търсене на Тартар. Въпреки това разбираше, че трябва да продължи, за да не даде възможност на Нахир да разнищи логиката й.

Тя посочи картата.

— Което ни връща отново към Дедал, на когото е кръстена астролабията. Човек, изобретателен като самия Хефест. Но да не забравяме, че Дедал е бил човек. Не бог. Дори съвременните учени смятат, че може да е бил реална личност. Така или иначе, имаме човек, който можел да създава невероятни неща, почти нечовешки по дизайн и устройство, със сигурност изпреварили времето си. На какво ви напомня това описание?