Джеймс Роллинс - Последната одисея

— И защо това трябва да е важно?

Тя игнорира въпроса му и заразглежда малките флагчета върху иглите. Върху тях имаше по един мъничък арабски символ. Докато Джо държеше астролабията, Елена затърси същите символи върху повърхността й.

— Ето те — прошепна тя, когато видя единия.

Внимателно пъхна иглата със същия символ в малката дупка. След още търсене намери втория символ и пъхна другата игла.

— Астролабиите е трябвало да се изработват за ширината на онзи, който ги използва, така че Полярната звезда да е в центъра им — обясни тя, докато търсеше третия символ. Потупа сребърния артефакт. — Но това не се отнася за сферичните астролабии. Те са универсални инструменти. Можеш да ги настройваш по много начини, все едно ги програмираш, като ги нагласяш към всяко място, на което отиваш.

— Как?

Елена намери последния символ и пъхна иглата.

— Ето така. Можеш да я настроиш в зависимост от това къде и колко игли пъхнеш в нея.

„За да отключиш единствения верен курс“.

Елена взе астролабията и я постави обратно в гнездото й. Преглътна и погледна въпросително Джо.

„Да опитаме ли?“

Той кимна.

Тя посегна отстрани на кутията.

— Отстъпи — каза и дръпна лостчето.

11:34

„Започва се…“

Ковалски затаи дъх и двамата с Елена отстъпиха две крачки назад.

Той се тревожеше, че цялата измишльотина може да гръмне в лицата им. Откри, че е хванал ръката на Елена. Усети, че тя трепери — но дали от страх, или от вълнение?

Кутията с картата пред тях бръмчеше, а астролабията се завъртя в гнездото си — първо в една посока, после в друга. Надписаните й стрелки изпълняваха сложен танц по повърхността й.

— Виж сребърния кораб — възхитено промълви Елена. — Мисля, че работи.

Мъничкият кораб се плъзна по блестящия син камък. Заплава през Егейско море, като спираше за момент на различни острови, след което продължаваше напред.

— Обзалагам се, че това са местата, на които според Хунайн е спирал Одисей. Може би последното е островът на циклопите, или може би на вълшебницата Кирка…

Ковалски гледаше как корабът напуска Егейско море и минава покрай южния край на Гърция. След това се завъртя, докато пресичаше Йонийско море.

Елена посочи.

— Мисля, че това представя момента, когато хората на Одисей отворили торбата с ветровете, дадена им от Еол, като си мислели, че в нея има злато. Освободените ветрове отдалечили кораба от родината на Одисей в Гърция.

Накрая сребърният кораб се стабилизира, когато заобиколи края на ботуша на Италия и мина покрай остров Сицилия. След него продължи към редица малки златни острови, върху които имаше миниатюрни рубини.

Вулкани.

Двамата погледнаха през прозорците на яхтата към осветените от слънцето конуси на Вулкано. Ковалски почти очакваше да види как голям сребърен кораб минава покрай яхтата и се насочва към острова.

— Изглежда, че наистина са идвали тук — каза Ковалски и насочи вниманието си обратно към картата.

След като стигна веригата вулканични острови, малкият кораб отново спря.

Елена стисна ръката му.

Двамата отново затаиха дъх.

„Накъде ще продължи?“

Но сребърният кораб си остана при островите.

Накрая Ковалски издиша.

— Може нещо да е счупено.

Елена поклати невярващо глава.

— Тогава може би трябва да въведеш други координати. Да преместиш иглите към…

Кутията на масата се разтресе, карайки и двамата да подскочат. Бръмченето се усили, докато не заприлича на свистене на чайник, след което цялата повърхност на Средиземноморието се разцепи навън от вулканичните острови и се покри с паяжина от пукнатини. От тях сякаш заизлизаха серни пари.

Ковалски дръпна Елена назад.

— Ще гръмне.

— Не. — Тя освободи ръката си и приближи картата. Погледът й проследи плетеницата пукнатини, които се пресичаха в морето. — Точно както е написал Хунайн. За многото лъжливи курсове на картата.

Обзет от любопитство, Ковалски се престраши да застане до нея.

Пред очите им пукнатините се затвориха и заличиха лъжливите курсове толкова съвършено, че лазуритът отново заприлича на едно цяло парче.

Остана само една пукнатина — и тя се разшири.

От нея със съскане излезе пара, заменена от златисти пламъци, захранвани от горивото в картата. Те образуваха огнена река, която течеше на запад от бреговете на Вулкано, през Тиренско море до южната точка на Сардиния, след което продължи на юг, докато не стигна до северния бряг на Африка, откъдето отново се насочи на запад.