Джеймс Роллинс - Последната одисея

— Всичко това предполага, че нурагите вярвали, че врагът е още някъде там и може да се върне по всяко време — продължи монсеньор Роу.

Грей отново си припомни разказа на Мак.

„Някъде там определено е имало нещо“.

— Но това не е единствената причина да поискам да дойдем на Сардиния — каза Роу, откъсвайки вниманието на Грей от статуите. — Другата е свързана с хилядите градежи по този остров, загадъчните нураги.

— Какво представляват те? — попита Сейчан.

— Каменни крепости, построени от местните племена — отвърна Хауард. — Няколко хиляди от тях все още са запазени на острова и са отпреди четири хиляди години. Много все още стоят, защото са истински архитектурни шедьоври, много по-съвършени, отколкото може да се очаква от хора от бронзовата епоха.

„Иначе казано, технологията е била твърде напреднала за местните жители“ — помисли си Грей.

Роу пристъпи към него.

— Но трябва да знаете, че древните гърци са имали различно име за крепостите нураги. Наричали ги дайдалеи.

Грей впери поглед в монсеньора.

— От Дедал — потвърди Хауард. — Митичният майстор на гърците, построил Лабиринта, в който бил затворен Минотавърът, бащата на момчето Икар, което загинало, защото се издигнало твърде близо до слънцето.

„Както и човекът, на чието име е кръстен ключът към златната карта“.

— Не разбирам — рече Сейчан. — Защо тези древни крепости са били кръстени на Дедал?

— Защото Сардиния е била неговият дом — отвърна Роу.

24 юни, 11:14

Тиренскоморе

„Няма да се справя“.

Елена погледна за стотен път часовника на стената. Морето блестеше ослепително под ярката светлина на обедното слънце и засилваше още повече главоболието й. Крайният срок, наложен й от Нехир, я измъчваше. Не беше мигнала през цялата нощ, ако не се броеше кратката дрямка на канапето, когато вече не можеше да държи очите си отворени.

Джо й правеше компания, но когато приказките му преминаха в нетърпимо хъркане, тя го беше изгонила долу, като буквално го бутна на стражите в коридора. Нуждаеше се от тишина, за да се съсредоточи.

И преди два часа Джо се беше върнал, носейки и закуска.

Междувременното купчината книги пред нея беше станала два пъти по-голяма.

Джо бавно закрачи из салона, като заобикаляше купчините. Веригата на краката му дрънчеше на всяка крачка. Той се мръщеше и стенеше от време на време. Раната на бедрото очевидно го болеше.

Чувство за вина налегна Елена.

„Ако не реша тази задача, той ще страда още по-лошо“.

Джо продължи да дрънчи и да стене, докато накрая тя не издържа.

— Би ли престанал, ако обичаш?

Джо трепна.

— Извинявай.

Той се опита да се отпусне тихо на канапето, но от това веригата му само задрънча още по-силно. Накрая се добра до коженото кресло и седна.

— Как върви?

Вместо отговор тя се хвана за главата.

— Може би ще ти помогне, ако го обясниш на глас — предложи той. — Грей винаги обича да го прави.

Елена не знаеше кой е въпросният Грей, но реши, че Джо може и да е прав. Тя погледна трите извисяващи се конуса на Вулкано. Беше прекарала по-голямата част на нощта в четене за Хефест и бе потърсила всички споменавания за творенията на бога ковач, които никак не бяха малко.

Богът изработил специални вълшебни стрели за ловкинята Артемида, които никога не пропускали целта си. Създал доспехи за безброй герои, включително и за Ахил от „Илиада“. Но Елена беше съсредоточила вниманието си най-вече върху изработените от него автомати.

Дори в тази област Хефест се оказа доста деен. Построил храм на бога на музиката Аполон и го украсил с Келедони Хризеи, шест златни статуи на жени, които пеели по команда. За цар Минос изработил бронзово ловджийско куче на име Лелапс. Според „Аргонавтика“ на Аполоний Хефест създал цяла армия от бронзови воини, които след като се събудели, можели да убиват, докато не бъдат унищожени.

Две творения обаче й се бяха видели особено интригуващи, тъй като й напомняха за разказа на Джо за срещата на Мак с бронзовите машини за убиване.

— Нека ти прочета нещо — каза Елена, изрови отново „Аргонавтика“ от купчината книги и я отвори. Намери отбелязания пасаж и зачете на глас — „Богът майстор Хефест изработил за двореца на Еет два бика с бронзови крака и муцуни, които бълвали ужасни пламъци през ноздрите си“.

Джо се поизправи.

— Прилича на онова, което Мак и Мария видели в пещерата. Нещото, което се опитало да ги нападне.