Джеймс Роллинс - Последната одисея

— Тогава бях археолог, работещ за израелската Агенция за старините. След това пътищата ни се разделиха. Себастиан се посвети на службата си във Ватикана, а аз на равинските си проучвания. Но в сърцата си и двамата продължаваме да обичаме историята. Всъщност аз ръководя разкопките на няколко обекта в Сардиния на нурагите от бронзовата епоха, които обитавали острова в продължение на шестнайсет века, преди да изчезнат.

— Хауард е не само равин, но и доктор по археология и антропология — обясни Роу. — Затова ще го оставя той да бъде гид.

Грей се намръщи.

— Какво ще…?

Хауард се обърна към едно широко стълбище.

— Ако разбирам правилно какво иска Себастиан да споделя, би трябвало да започнем с втория етаж.

Равинът тръгна към стълбището.

— Казах му само за древен враг, за който искаме повече информация — прошепна им Роу. — Не се безпокойте. Бях дискретен.

Сейчан и Грей се спогледаха.

„Дано да е вярно — заради всички ни“.

Грей тръгна редом с монсеньора.

— Какъв древен враг?

Роу забави крачка, колкото да отговори.

— Онзи, който е споменат в старите чертежи, по които Да Винчи е създал златната си карта. Врагът, който според братята Бану Муса живеел в Тартар и който воювал с три цивилизации, като ги унищожил и така довел до настъпването на гръцките Тъмни векове.

— Какво общо има това със Сардиния? — попита Сейчан.

— Мисля, че врагът е дошъл първо тук. — Роу забърза напред да настигне приятеля си. — Ще оставя Хауард да обясни.

Сейчан се загледа в двамата мъже.

Единият католик, другият евреин.

„А ние сме преследвани от араби, най-вероятно мюсюлмани“.

Поне всички големи световни религии в този регион бяха представени.

Равинът ги отведе на втория етаж и спря пред висока метър и половина каменна плоча, покрита с дълбоко изсечена ъгловата писменост.

— Това е камъкът Норо — обясни Хауард. — Истинско съкровище на музея ни. Датира от осми или девети век преди нашата ера.

Роу повдигна вежда.

— Иначе казано, от средата на Омировия период или Тъмните векове.

Хауард се обърна към камъка.

— Надписът е един от най-старите образци на финикийската писменост. Непълен е, но според превода по тези брегове се водила ожесточена война между нурагите и могъщ враг, която завършила с голямо унищожение.

Сейчан погледна Роу, който изглеждаше много доволен от себе си.

— С кого са воювали?

Хауард се усмихна.

— А, вековната загадка, която се опитвам да разреша.

„Ти и група главорези“.

— Една от причините да съм в музея е изложбата точно по тази тема, която организирам. — Равинът махна към едно съседно помещение, преградено с въже и закрито с найлонови завеси. Явно подреждането на изложбата беше в ход. — Става въпрос за така наречените морски народи.

Сейчан се намръщи, докато го следваше през завесите към малкото помещение. В центъра му имаше две витрини, които бяха почти празни. В някои имаше бронзови оръжия и малки статуетки. Водачът им обаче ги поведе към задната стена, на която бяха започнали да окачат картини.

— Подобно на по-голямата част от историята на Омировия период, ние знаем съвсем малко за морските народи — обясни Хауард. — Затова дори съставянето на тази изложба е сериозно предизвикателство. Знаем само, че те били някаква конфедерация на мореплаватели, идваща най-вероятно от западната част на Средиземно море. Но които и да са били, след като нахлули в източната половина на Средиземноморието, те започнали да опустошават цивилизация след цивилизация, което довело до векове на мрак.

— Гръцките Тъмни векове — каза Грей.

— Точно така. — Хауард ги отведе при една карта на стената. — Тук са показани завоеванията им, така че можете да получите най-обща представа за нахлуването на морските народи.

Сейчан застана до Грей и се загледа в стрелките, показващи нахлуванията в Гърция, Близкия изток и Египет. Ако датите на картата бяха верни, всички царства в района на Средиземно море би трябвало да са паднали в рамките на по-малко от двайсет години. Приличаше на мащабно нашествие с всички сили — и идващо от запад.

— Най-пълните сведения за тази война, доколкото могат да се нарекат така, са тези на египтяните, които претърпели съкрушително поражение — продължи Хауард. — И макар подробностите да са оскъдни, основната същина в тези разкази е пълен ужас. Елате да видите.