Джеймс Роллинс - Последната одисея

Монсеньор Роу поведе Грей под каменната арка, без да престава да говори за миналото на Сардиния. Оказваше се, че вторият по големина остров на Средиземно море е имал богата военна история. Грей почти не го слушаше — знаеше, че свещеникът е нервен след всичко случило се.

И не беше единственият.

Сейчан вървеше на няколко крачки встрани. Погледът й не пропусна нито сантиметър от площада, на който се озоваха.

Пиаца Арсенале вече беше пълна с местни, които се занимаваха с делата си, както и с групи развълнувани туристи, насъбрали се около екскурзоводи с флагчета или чадъри в ръце, най-вероятно от трите огромни круизни кораба, хвърлили котва в градското пристанище. В небето кръжаха и крещяха чайки, а в краката на хората се мотаеха гълъби.

Поне тълпите и шумът предлагаха известно прикритие.

Предишния ден, след атаката срещу Кастел Гандолфо, Грей беше поискал да отидат на място, на което да могат да се прегрупират и да скрият факта, че са оцелели при бомбардировката. Монсеньор Роу беше препоръчал да дойдат на остров Сардиния, на около триста и двайсет километра на запад. Бяха пътували шестнайсет часа на борда на риболовен кораб, чийто капитан беше стар семеен приятел на свещеника, и пристигнаха в пристанището към два след полунощ.

Останалите все още се намираха в малкия крайбрежен хотел. Грей беше оставил Мария и Мак, които бяха изтощени и шокирани до мозъка на костите си, да се съвземат с чаша кафе. Отец Бейли се беше върнал към проучването си на безценната карта на Да Винчи. Всички те бяха охранявани от майор Босард.

Без да знае на кого може да се довери и от коя агенция е изтекла информация до врага, Грей искаше групата му да остане в неизвестност. Дори беше извадил батерията на криптирания си сателитен телефон. Вместо него беше купил два предплатени телефона от будка при круизния терминал до хотела; беше оставил единия на Мария, а другия носеше със себе си. Това беше най-доброто, което успя да направи.

Засега трябваше да останат призраци.

Когато стигнаха стъпалата на музея, Грей най-сетне спря водача им.

— Монсеньор Роу, защо поискахте да дойдем тук?

И Грей нямаше предвид музея. Свещеникът явно имаше някаква причина да предложи пътуването до Сардиния. Грей не беше поставил въпроса още тогава. Островът беше подходящо място да изчезнеш от света. А и монсеньорът беше очевидно изтощен и измъчен, след като беше видял дома си — в който е бил и роден — превърнат в развалини. Освен това беше изгубил неизвестно колко приятели и колеги. Дори работата на живота му, Светият скриниум, най-вероятно беше понесъл непоправими щети.

Затова Грей беше оставил на стареца известна свобода, но сега искаше отговори, тъй като долавяше някакво намерение зад препоръката на свещеника да дойдат тук.

Роу заслони очи с длан, загледа се във входа на музея и кимна.

— Si. Тук имам стар приятел, на когото мога да доверя и живота си. Ако искате да познаете врага си, той ще помогне.

— Какво имате предвид с „да познаете врага си“? Как би могъл някой тук да знае кой ни атакува вчера?

— Не, разбирате ме погрешно. Той няма да ни помогне с това. Макар че си мислих много по този въпрос по пътя насам. Не можех да заспя на кораба покрай цялото клатушкане.

Грей подозираше, че не клатенето на кораба е било причина за безсънието на свещеника.

— След цялото това мислене може и да съм стигнал до нещо — малко стеснително призна Роу. — Може и да не е точно прозрение, а по-скоро предчувствие.

Сейчан застана до тях, но продължи да следи площада.

— Съгласна съм и на предчувствие, стига да ни помогне да намерим онези чудовища.

Роу я потупа по ръката, сякаш тя беше онази, която се нуждае от утеха.

— Снощи мислех и премислях онова, което ми разказахте. За историята на доктор Макнаб в Гренландия. За ужасите, които е видял. Видя ми се странно, че врагът е напуснал мястото без астролабията, така наречения Ключ на Дедал. Всички тези усилия само за част от картата.

— Доколкото разбрах, нещата са се развили доста бързо в неочаквана за тях посока — каза Грей. — Щурмовият отряд изгубил повечето от хората си.

— Може и да сте прав, но споменахте, че те говорели арабски и че като че ли знаели много повече за всичко това.

— Накъде биете? — попита Сейчан.

— Помните ли снимките на единствената оцеляла сферична астролабия, които ви показах? Тя също е била изработена в Арабия. И подписана от създателя й, човек на име Муса. Прилича много на онази, която доктор Макнаб взел от кораба. Това ме накара да се запитам снощи дали устройството в музея в Оксфорд не е нечий опит да направи копие на Ключа на Дедал. Ако помните, в чертежите, по които Да Винчи създал своята версия на картата, нямало схеми за астролабията. Тази страница била откъсната.