Джеймс Паттерсон - Детективска агенция Private

Джъстин вече го чакаше.

— Ученичка номер дванайсет? — попита той, отключи вратата и веднага пусна музика. Този път от мюзикъла „Суини Тод, бръснарят демон“.

— Да — потвърди Джъстин. — И може да повърнеш. Е, може би не ти.

Сай направи престорено страшна физиономия. После придружи Джъстин през помещението за декомпресия в лабораторията, която наричаше своята „зала за игри“.

Акредитирана от Международната организация за стандартизация, лабораторията на Сай беше на стойност няколко милиона долара и представляваше сърцето на дейността на Private, както и сериозен източник на приходи. Използваха я редица агенции от Западния бряг, защото беше по-добре оборудвана и по-ефективна от лабораториите на полицейското управление в Лос Анджелис или на Федералното бюро за разследвания.

Екипът на Сай се състоеше от дванайсет специалисти, които работеха в няколко различни области на криминологията: анализ, кръвни изследвания, идентификация на отпечатъци и ДНК. Най-голямата гордост на Сай беше апаратурата за холографски манипулации, с която разделяше отделни клетки с микролазер под мощен микроскоп. Хората му бяха първите в света, които използваха сателит в реални условия по най-новия метод, наречен телекриминалистика. С помощта на миниатюрни фотоапарати детективите на Private можеха да изпращат образи в реално време от местопрестъплението директно в лабораторията, като спестяваха време и ресурси и предотвратяваха замърсяването на местопрестъплението.

Джъстин последва Сай през обширното подземно помещение до мястото, което му служеше за кабинет и контролен център. Стените бяха украсени с плакати от съвременни филми на ужасите: „Шон и мъртвите“, „Кери“, „Хостел“, „Зомбиленд“.

Сай придърпа един стол за Джъстин, после се отпусна на своя и се завъртя като малко дете в сладкарница.

— Извинявай, че те отнех от Кит-Кат — каза Джъстин и се усмихна. — Но исках да погледнеш с какво разполагаме, преди да го предам на полицията утре сутринта.

Тя разказа на Сай за подробностите от престъплението, доколкото ги познаваше: мястото, отрязаното ухо, причината за смъртта.

После му подаде раницата на Кони Ю.

— Емилио я намери недалеч от местопрестъплението. Мръсното копеле най-сетне направи грешка… освен ако не е искал да намерим това.

— Имаш кръв и тъкан от жертвата? — попита Сай.

— В раницата заедно с личните й вещи. Ще видиш.

Сай отвори раницата. Погледна нещата вътре. В мислите си вече анализираше кръвта, разглобяваше портфейла, претърсваше паметта на телефона. Ако вътре изобщо имаше нещо полезно, той щеше да го открие навреме за оперативката в девет сутринта.

— Заемам се — каза той и усили музиката от „Суини Тод, бръснарят демон“, докато не стана почти оглушителна.

Джъстин прекоси обширната поддържана морава с невероятната й гледка към каньона — особено красива в перлената светлина и резките сенки в 5,15 на проклетата сутрин. После се съблече по сутиен и бикини и тихо отвори портичката към тенис корта.

Взе една ракета от стойката и се зае да упражнява сервиса си, като с всичка сила изпращаше топките над мрежата и влагаше цялото си раздразнение в ударите по жълто-зелените пухкави сфери.

Десет минути след като беше започнала тренировката си, тя забеляза нещо и се обърна. Боби се беше подпрял на оградата, пъхнал пръсти в телената мрежа.

— Добре ли си, Джъстин? Часът е пет сутринта. Какво става, скъпа?

— Опитвам се да освободя натрупаната агресия, за да не избухна — обясни тя.

После подхвърли следващата топка във въздуха и изръмжа, когато стовари ракетата си върху нея.

— Остави тази ракета и ела. Моля те.

Джъстин се подчини, мина през портичката и се остави Боби да я прегърне. Той я задържа така в продължение на няколко минути, така че тя почти изпадна в унес от допира на силните му ръце.

После той каза:

— Какво ти се иска? Гореща вана, закуска или леглото?

— И трите — в този ред.

Боби съблече халата си, наметна го на раменете на Джъстин и я поведе към беседката.

— Откри ли нещо интересно?

— Освен факта, че това убийство е поредната шибана трагедия?

— Да.

— Нищо, което да мога да ти кажа. Все още не.

— Нека да се изразя по друг начин, Джъстин. Имаш ли нова теория? Каквото и да е? Докъде сте стигнали с този случай?

Джъстин се изкачи по стъпалата от тиково дърво до джакузито, свали халата и бельото си. После хвана ръката на Боби, докато влизаше във водата, от която се издигаше пара.