Джеймс Паттерсон - Детективска агенция Private

Всички в стаята запазиха строго мълчание. Джъстин ме гледаше вторачено, но сякаш през мен. Знаех, че се опитваше да намести Шелби в мозайката на миналото ми. Имаше сериозна причина да го направи.

— Разгледайте снимките — продължих. — Аз вече ги разгледах, но засега не откривам нищо повече от очевидното.

Джъстин се обади първа.

— Предполагам, че отговорът е „не“, но взето ли е нещо от къщата?

— Само животът на Шелби.

— Някой от тях да е продавал наркотици? — попита Дел Рио. — Извинявай, Джак. Но тези въпроси трябва да бъдат зададени. Знаеш това.

Казах му, че не. Семейство Къшмън не използваха наркотици и със сигурност не ги продаваха. Знаех, че Анди печели достатъчно като управител на финансов фонд, така че двамата с Шелби да живеят съвсем комфортно. Бях сигурен в това. Анди управляваше и част от моите пари и именно неговите инвестиции ми бяха позволили да открия офисите на агенцията в целия свят, включително в Ню Йорк и отскоро в Сан Диего.

— Добре, ако приемем, че бижутата на Шелби са истински, стаята очевидно е разхвърляна само за фасон — каза Джъстин. — Изстрелът в гърдите сякаш насочва към сексуален садист. Другият изстрел означава екзекуция. Защо Шелби е била мишената?

— Може би целият смисъл е Анди да бъде натопен за убиец — каза Емилио Круз.

Кимнах.

— Ако убиецът е искал това, задачата е изпълнена.

Разказах им какво ми беше казал началникът на полицията Фескоу. Работната версия на полицията в Лос Анджелис беше, че убийството на Шелби е престъпление от страст — Анди я е застрелял, а след това ми се е обадил, за да се сдобие с алиби. Трябваше да призная, че звучеше логично.

— Сигурен ли си, че не го е направил той? — попита ме Емилио.

— Сигурен съм. Знам, че някои от вас не могат да се поставят на мястото на Анди, но той обичаше Шелби. А сега е наш клиент. В полицията ми казаха, че не могат да открият оръжието, с което са изстреляни куршумите в тялото на Шелби, а преди убиецът да напусне къщата, е излъскал всички повърхности до блясък.

Помолих Сай да се свърже с криминологичната лаборатория на полицейското управление в Лос Анджелис и да ни докладва за всичко, което успее да научи от тях. После казах на Круз да вземе още един детектив и да отиде до къщата на семейство Къшмън, за да разпитат съседите и да проверят дали полицията не е пропуснала нещо. Ние бяхме много по-добри от полицията, а освен това не се налагаше да следваме техните правила и процедури. Освен това можех да отделя повече хора, за да разследват случая.

Накрая се обърнах към Рик Дел Рио, моят кръвен брат. След като се върна от Афганистан, Рик беше направил няколко сериозни грешки в живота си. Той си плати за тях, като прекара четири години в затвора „Чино“ — и точно това го правеше особено ценен за Private. Докато излежаваше присъдата си, Дел Рио беше станал специалист по криминално право — отначало за да помогне на себе си, но след това и на някои от съкафезниците си, така че си беше създал много приятелства в подземните кръгове.

— Провери твоите източници — казах му аз. — Почти съм сигурен, че убиецът е познавал навиците на семейство Къшмън. На първо място, той е разбил вратата, защото е бил сигурен, че Шелби никога не включва алармата. Освен това вероятно е знаел кога се прибира Анди. И е почистил всички отпечатъци.

После се обърнах към всички:

— От този момент нататък най-важната ни задача е да открием убиеца на Шелби Къшмън. Всички да се заемат с това. Това е всичко от мен засега.

Изправих се и затворих лаптопа си.

— Задръж малко, Джак — спря ме Джъстин. — Имам новини за случая с ученичките.

Джъстин ме познава по-добре от всички на света, включително Дел Рио и дори брат ми. Двамата живяхме заедно в продължение на две години, а след като се разделихме, останахме близки. Двамата сме най-добри приятели, които си споделят всичко. Разказвал съм на Джъстин дори за всекидневните обаждания със заплахи. Тя е единствената, която знае за това. Мъртъв си, Джак.

Джъстин протегна ръка под стола си, извади една синя раница и я сложи на конферентната маса.

— Това ли е чантата на Кони Ю? — попитах аз.

Джъстин кимна:

— Ще я предам на полицейското управление в Лос Анджелис веднага щом ние свършим с нея. Ще ни бъде по-полезна, отколкото на тях. Не знаем дали убиецът е допуснал грешка, или това е примамка.

После тя описа младата жертва и сцената на престъплението с мъчителни подробности, като се напрягаше все повече с всяка следваща дума. Говореше със свито гърло и накрая млъкна. Поклати глава и преглътна тежко, после се извини и продължи.