Джеймс Паттерсон - Детективска агенция Private

Но продължи.

Измъчвах се, когато виждах колко я тормози този случай, дори само по тази причина исках да заловя убиеца поне толкова силно, колкото го искаше и тя. Всички го искахме.

— Нека да повторя, Джак. Този психопат убиец, който и да е той, не е първият, който използва различни методи — но това се случва рядко. Повечето убийци от този тип си имат модел и се придържат към него. Моделът описва настроението на убиеца, а понякога и характера му. А тези убийства са различни. Това е откачено. Не съм виждала такова нещо преди. Когато застреляш някого, това е дистанцирано. Когато го запалиш, това е сексуално престъпление. Когато го удушиш, това е лично. А в случая имаме и трите метода, както и още много други. Не виждам как се развива този убиец и все още не мога да си го представя. Не отговаря на нито един профил, който познавам. Единствената добра новина е, че Круз намери тази малка чанта.

— Беше на брега на реката, в сенките под моста — обясни Круз. — Може би убиецът се е изплашил от нещо, за да я захвърли така. Може би има свидетел, за когото все още не знаем.

Доктор Сай продължи оттам, докъдето беше стигнал Круз. Беше облечен с червена хавайска риза, шорти в цвят каки и джапанки — една от обичайните му униформи.

— Проверих за отпечатъци всички шибани нещица в чантата на момичето — каза той. — Имаше петна по портфейла на Кони и един ясен частичен отпечатък, но не излезе нищо в базата данни. Този отпечатък може да бъде на всеки — на някоя приятелка на Кони или на убиеца, но който и да го е оставил, този човек никога не е бил арестуван, не е преподавал в училище, не е служил в полицията или в армията.

— Жалко — каза Круз. — Надявах се на нещо повече от това.

Сай продължи:

— Но не всичко е загубено. Истинският джакпот е мобилният й телефон, приятели. Мо-бот пристигна в четири сутринта и успя да изтегли всичко от паметта му.

— Намери ли нещо, Мо? — попита Джъстин.

— Имаше цяла лавина от есемеси — отговори Мо-бот.

Беше изключителен компютърен специалист и сама се беше провъзгласила за майката в семейството на Private. Беше на петдесет и няколко, но годините не й личаха — имаше татуировки, модерни дрехи и пънкарска прическа, а освен това носеше очила с двойни лещи, които изглеждаха така, сякаш трябва да стоят на носа на някоя баба в курортното градче Бока Ратон в щата Флорида.

— Открих стотици получени съобщения, като всички можеха да се проследят до компютри и мобилни телефони, с изключение на последното, което е изпратено от предплатена карта. Да, знам. Истински шок. Но трябва да ви го покажа.

Мо-бот пъхна една флашка в лаптопа си и натисна няколко клавиша. На централния екран се появиха текстови съобщения.

Прочетох това, което беше най-отгоре в списъка — изпратено вчера следобед: „кони, линда е. мама ми взе телефона. имам страшен проблем, трябва да говорим. да се срещнем зад тако бел? мооля те. не казвай на никого!“

Мо продължи:

— Да приемем, че Кони получава есемес, от който разбира, че нейната приятелка Линда има неприятности. Дотук няма причина да бъде подозрителна. Така че отива да се срещне с Линда. И готово — капанът щраква.

— Значи есемесът е бил фалшив? Изпратен като примамка?

— Точно така. Всеки може да разбере името на някоя от приятелките на Кони, да си купи предплатена карта и да я примами, за да я убие. Но вече са убити общо дванайсет момичета. Те всички са ходили в различни училища и нито една от тях не е познавала някоя от другите. Точно затова ми се струва вероятно и дори сигурно, че всяко убито момиче е получило фалшив есемес. Просто, но гениално.

Джъстин се обади:

— Значи някой хакер влиза в телефона на момичето, проверява на кого вярва тя и приема самоличността на някоя от приятелките й, за да изпрати есемес от предплатена карта.

— Точно така мисля — потвърди Сай. — Призрак в системата. Но това все още не ни води към убиеца. След това стигаме до задънена улица.

Джъстин се изправи, бързо смени мястото си с Мо-бот и се зае с клавиатурата.

— Не вярвам в призраци — каза тя. — Ако убиецът на ученичките е жив човек, той трябва да оставя коса, кожа, отпечатъци от пръсти. Колкото повече пъти убива, толкова по-вероятно е да допусне грешка. — Тя натисна няколко клавиша и изкара на екраните по стените кратко описание на случаите с убити ученички.

Убийствата бяха ставали приблизително на всеки два месеца през последните две години, но накрая бяха започнали да се случват по-често. До хронологията имаше карта на източната част на Лос Анджелис, на която беше отбелязано местоположението на жертвите.