Джеймс Паттерсон - Детективска агенция Private

Гласът му беше мек като масло.

— Казва се Кони Ю. Умно момиче. В единайсети клас, само на шестнайсет години.

— Ако е била толкова умна, защо е вървяла сама по тази улица? — възрази Джъстин.

— Тези момичета загиват в моя квартал, Джъстин. Те са прекалено корави, за да издават страха си.

— Извинявай, Емилио. Говоря така, защото съм бясна. И отчаяна, и дори виновна. Защо не мога да притисна този кучи син?

— Какво говориш… Нали и аз съм с теб? Про боно. Мразя да работя про боно.

Освен това Круз мразеше и да губи, наистина. Може би дори повече, отколкото Джак. Беше се състезавал като професионален боксьор, преди да стане полицай, а после и следовател от кабинета на окръжния прокурор, пряко подчинен на Боби Петино. Три години по-късно Боби Петино го беше запознал с Джак, който го нае като детектив в Private.

Джъстин изпитваше истинско страхопочитание към Круз, който беше упорит като булдог в търсенето на истината. Това качество заедно с естествения му чар го правеха талантлив детектив.

В Private успяваха само талантливите.

— Какво друго знаем за Кони Ю? — попита Джъстин.

— Слушай, Джъстин, извинявам се. Права си. Момичето е било умно, така че какво не е наред в шибаната картинка? Особено след като ти отиде във всички училища, за да предупредиш децата да внимават. Не бива да се чувстваш виновна. Ти правиш повече от всички останали.

Круз намали скоростта на мощната кола и спря до бордюра между патрулните полицейски автомобили, които бяха задръстили една малка уличка на няколко пресечки от моста „Хайпириън“.

Джъстин слезе от колата, пъхна ръцете си в джобовете и се отправи към лентата за заграждане на местопрестъпления, която бяха опънали през уличката. Забеляза главния детектив от полицейското управление в Лос Анджелис, който се занимаваше със случая с ученичките — лейтенант Нора Кронин.

Кронин беше буйна и интелигентна, но понякога се държеше доста арогантно. Беше лудо влюбена в Круз и гледаше Джъстин така, сякаш искаше да я застреля. Освен това с цялото си същество — всичките сто килограма — излъчваше крайната си неприязън от факта, че Private е замесена в нейния случай.

— Окръжният прокурор ни изпрати — каза Джъстин, за да я изпревари.

— Аха. Твоето гадже звъни, а ти отиваш на местопрестъплението. Доста извратено.

Джъстин се отдалечи от раздразнителната лейтенантка, подписа се в служебната книга и добави името на Круз. После се шмугна под лентата и се обади на съдебния лекар, доктор Мадлин Калдър, с която бяха приятелки.

— Здрасти, Мадлин. Трябва да погледнем жертвата.

— Как си, Джъстин? Круз? — отговори Калдър.

Съдебната лекарка беше дребна и фина, но достатъчно силна, за да обърне тялото на жертвата на убийство, когато се налагаше. Тя отстъпи встрани, така че Джъстин да може да разгледа момичето, проснато между найлонови торби за боклук и мръсния заден вход на една закусвалня от веригата „Тако Бел“.

Джъстин се наведе към Кони Ю и видя тъмната локва кръв, в която лежеше главата й. Както и златната халка, която блестеше на лявото ухо на момичето.

— Погледни, Джъстин — обади се Мадлин Калдър.

На дясното ухо на жертвата нямаше обица.

Всъщност нямаше дори дясно ухо.

— Ухото го няма, Джъстин — каза доктор Калдър. — Претърсихме контейнерите за боклук на ресторанта. Хората от екипа обиколиха цялата улица, за да го търсят. Няма го никъде. Предполагам, че извършителят сам ще ни каже къде е след няколко дни.

Вниманието на Джъстин беше привлечено от мъчителните писъци, които отекнаха откъм полицейския кордон. Тя вдигна очи към Круз:

— Това сигурно са близките на Кони Ю. Да се махаме, Емилио. Не можем да помогнем на бедните хора. Поне не тук.

Джъстин беше пристигнала в моргата заедно с тялото на момичето и вече минаваше два през нощта, когато се обади на главния криминалист на Private, Сиймор Клопенбърг, когото наричаха „доктор Сайънс“, или накратко „Сай“, за да му каже, че има нужда от него веднага.

Сай каза на приятелката си Кит-Кат, че трябва да отиде в Private, приготви закуска за твърде необичайния си домашен любимец Трикси и излезе от апартамента си, като носеше каската си под мишница. Куриерският му мотоциклет с кош от Втората световна война, поправен с много любов, беше в гаража под блока на Сай. Той запали мотора и даде газ нагоре по рампата, за да излезе на булевард „Хойзър“, а после продължи по Шесто авеню чак до офиса на Private в центъра на Лос Анджелис. Там показа значката си на охраната и слезе с асансьора до подземното ниво, където беше лабораторията му.