Джеймс Паттерсон - Детективска агенция Private

— Ще ти кажа какво, Том — прекъснах го аз. — Ще поговоря с директора на затвора. Ще видя дали мога да уредя да те прехвърлят в някой скъп хотел като „Бел Еър“ или „Бевърли Уилшър“.

Той се засмя:

— Няма да съжаляваш.

Най-сетне и аз се усмихнах.

— Все същият си.

Той сви рамене и ми се ухили:

— А защо да се променям, Джак?

Забелязах, че на кокалчетата на ръцете на баща ми има нови татуировки. На лявата му ръка беше моето име, а на дясната — името на брат ми. Едно време ни биеше със същите тези юмруци, които наричаше „номер едно“ и „номер две“. Потропах с пръсти по масата.

— Отегчавам ли те? — попита ме той.

— Естествено, че не. Просто съм паркирал на забранено място.

Баща ми отново се засмя:

— Когато те гледам, все едно виждам себе си. Едно време, когато още имах идеали.

Самовлюбено копеле. Още си мислеше, че ми е идол, но това беше толкова далеч от истината.

— Джак, нека да ти задам един сериозен въпрос. Наистина ли ти харесва да работиш за онзи безполезен, жалък некадърник от детективска агенция „Путкис“?

— Детективска агенция „Прентис“. Научих много от него. Доволен съм. Бива ме за тази работа.

— Губиш си времето, Джак. А аз имам по-добро предложение за теб.

След като се увери, че го слушам внимателно, той продължи:

— Искам ти да поемеш Private.

Явно беше стигнал до момента, който трябваше да промени живота ми.

— Татко. Да не си забравил? От Private са останали само шкафовете в един склад под наем.

— Утре ще получиш един пакет — продължи баща ми, все едно не бях казал нищо. — Списък на всичките ми клиенти — и всички мръсотии, които бях изровил за тях. Както и един документ, с който ти прехвърлям банковата си сметка на Каймановите острови. Петнайсет милиона долара, Джак. Всичките са твои. Направи с тях, каквото решиш.

Повдигнах вежди.

Едно време Private наистина извършваше първокласни разследвания по поръчка на кинозвезди, политици, мултимилионери и дори Белия дом. Баща ми таксуваше максимално за своите услуги. Но чак пък петнайсет милиона?

Как беше спечелил толкова много пари — и наистина ли исках да знам отговора на този въпрос?

— Чудиш се каква е уловката, нали? — попита ме той. — Лесна работа. Не казвай на брат си за парите. Твоят брат близнак е изшмъркал или проиграл всичко, което съм му давал. Това е твоето наследство, Джак. Опитвам се да постъпя правилно поне веднъж в живота си.

— Чу ли ме, когато ти казах, че съм доволен в „Прентис“? — отговорих аз.

— Да можеше да си видиш физиономията, Джак. Слушай ме. Престани да се правиш на добрия брат близнак поне за една шибана секунда и помисли малко. Няма такова нещо като добри пари и лоши пари. Парите са едни и същи. Просто средство за размяна. А това е възможност за теб, голяма възможност. Възможност за петнайсет милиона долара. Искам да запомнят Private като най-добрата агенция. Ти си умно, хубаво момче, а на всичко отгоре си шибан герой от войната. Дай втори шанс на Private. Направи го заради мен и още по-важно, заради теб самия. Не бягай от нещо наистина хубаво. Направи Private най-добрата агенция в света. Имаш и парите, и таланта, и сърцето да го направиш.

Един от надзирателите сложи ръка на рамото на баща ми.

Той остави слушалката, погледна ме с такава нежност, каквато не бях виждал, откакто бях на пет или шест години, и ми каза:

— Вземи живота, който заслужаваш, Джак. Направи велики неща.

После докосна преградата с дланта си и се обърна.

Една седмица след като ходих на посещение в Коркоран, Том Морган беше пронизан със самоделен нож в черния дроб.

Три дни по-късно баща ми беше мъртъв.

Хората ми доверяват тайните си, не знам точно защо. Може би има нещо в лицето ми, сигурно в очите. Преди няколко месеца Гуинивер Скот-Евънс беше поела този риск и ми беше поверила живота и кариерата си.

И сега стискаше ръката ми, докато й помагах да слезе от тъмносиньото ми ламборгини. Когато се изправи, тя дискретно оправи черната рокля по слабото си тяло, макар че й стоеше идеално. Беше прекрасна — световноизвестна кинозвезда, която освен това беше наистина забавна и толкова умна, че бе завършила престижния университет „Вандербилт“.

Тази вечер щях да придружавам Гуин на церемонията по раздаването на наградите „Златен глобус“ — нейният начин да ми благодари за това, че бях успял да хвана съпруга й — рок музикант — в изневяра. (Както се оказа, с друг мъж.)