Джеймс Паттерсон - Заподозрян № 1

— На обекта сме от един час и вече загубихме проклетото хлапе. Да, точно така, за Дани говоря. Отпраши със сто и деветдесет със спортна кола за триста хиляди долара. Приготвѝ се за следващото, Джъстийн. Взе и момичето. Пайпър Уиник. Не. Мммне. Никой тук не е известен, че се кани да заминава.

Беше вече късен следобед. Джъстийн и Скоти бяха прекарали целия ден да търсят Дани. Ходиха до неговата къща и до тази на Пайпър в Бевърли Хилс. Бяха се свързали с приятелите и роднините и на двамата и чак сега си тръгваха от студията, след като бяха говорили с всеки, който имаше мнение за изчезването на Дани… Което значеше абсолютно всеки. Половината от хората, с които разговаряха, смятаха Дани за безотговорен, незрял и че не осъзнава какви са последствията от неговите действия.

Другата половина мислеха, че разбира последствията напълно, а изчезването му е рекламен трик, имитиращ сюжета на филма. Няколко души предположиха, че агентът на Дани, Алън Барстоу, го е измислил.

Във всеки случай, Джъстийн беше наясно, че съвсем скоро полицията ще издирва едно синьо ферари и две млади кинозвезди.

Тя каза на Скоти да си сложи колана и излезе от студия „Арлекин“ със свистящи гуми, отправяйки се към Бевърли Хилс.

Докато караше, Джъстийн удряше волана от яд и отчаяно се мъчеше да намери смисъл в безумното и рисковано бягство на Дани. Нямаше как да се оправдае с временна загуба на паметта си, след като се беше измъкнал с онази кола заедно с Пайпър Уиник на съседната седалка.

Какво пропускаше? Беше ли той едно самовлюбено дете?

Или пък беше психопат?

Във всеки случай, поведението му беше саморазрушително.

Дани Уитман, хлапето, което рискуваше да загуби всичко, можеше да влезе в затвора от двадесет и пет години до живот.

И това при условие че не наранеше Пайпър.

Джъстийн ускори, за да мине на жълто на един светофар, и попита Скоти:

— Чу ме да му казвам да се държи добре, нали? Да не ходи никъде с някого от другия пол.

— След две пресечки трябва да завиеш. По-добре се престрой в лявата лента отсега…

— Той се съгласи с нашите условия. Не спирам да се питам дали е луд. В смисъл, дали наистина е с всичкия си.

Скоти скочи на въображаема спирачка от своята страна на колата, когато Джъстийн взе рязък ляв завой на червено.

— Разбираш ли, аз го харесах, Скоти. При това много. Какъв беше адресът?

— Улица „Норт Мейпъл“ 345. Би трябвало да се пада след три пресечки. Аз поемам отговорността, Джъстийн, но и аз не знам какво по-различно можех да сторя. Трябваше да стоим извън кадъра, който се простираше чак до пътя.

— Нямало е как да го предвидиш. Наистина го мисля, Скоти.

Сградата, която изникна от дясната им страна, представляваше около петнайсететажен блок. Джъстийн сви по една рампа от източната му страна и вкара колата навътре в подземния гараж.

Няколко минути по-късно двамата със Скоти съобщаваха имената си на жената на рецепцията на „Агенция за набиране на таланти Барбара Кроули“.

Агентът на Пайпър Уиник, Барбара Кроули, дойде на рецепцията минута след като беше повикана. Тя беше привлекателна жена малко над четиридесет, с къса коса със златисти и сребристи оттенъци. Беше със скъп черен костюм, златни гривни и черен лак за нокти.

Джъстийн забеляза, че Кроули беше изяла червилото си и изглеждаше по-скоро раздърпана за една така добре поддържана жена.

— Свързахте ли се с Дани? — попита тя.

— Не. Още не — отговори Джъстийн.

Тя представи Крисчън Скот, а после двамата последваха Кроули по коридора, осеян с големи снимки на кинозвезди, снимки, надписани за нея с благодарност и обич.

След като настани Джъстийн и Скоти пред бюрото си, Кроули затвори вратата на офиса си и каза:

— Тревожа се за Пайпър. Не, това не е съвсем точно. Обезумяла съм от притеснение.

— Мислите ли, че Дани може да я нарани? — попита Джъстийн.

— Дали може? Дали би я наранил? Дали е просто обикновено хлапе, което се превръща в звезда, или е нещо много по-лошо? Преди време Дани беше приет в болница. Това известно ли ви е?

— Никой не ни го е казвал.

— Нека аз ви разкажа тогава. Дани доброволно влезе в клиниката „Блу скайс“, за да се „пренастрои“ и се скри от погледите за два месеца.

Джъстийн знаеше за тази клиника. Томи Морган беше прекарал известно време там заради пристрастеността си към хазарта.

— Това е клиника за лечение на зависимости, нали? — попита Скоти. — Специално място само за подбрани пристрастени.