Джеймс Паттерсон - Заподозрян № 1

Дани Уитман беше на мястото на шофьора, а неговата партньорка, шестнайсетгодишната Пайпър Уиник, седеше до него. Двамата се шегуваха и влизаха в образите на героите си — двама млади шпиони, които се влюбват въпреки всички трудности, като се има предвид, че е поръчано убийството на героя на Дани.

На Дел Рио това му напомни за героите в един от онези филми за Борн с Мат Деймън и една актриса, чието име не знаеше. За разлика от брюнетката в онзи филм, Пайпър Уиник беше блондинка. Лъскавата й златиста коса беше до раменете и носеше жълта рокля и сламена шапка, за да й пази сянка.

Дани Уитман беше облечен със синя тениска с якичка, дънки и бейзболна шапка. Той се натискаше на партньорката си, а тя се преструваше, че го отблъсква, наричаше го глупчо — „stupido“, при което и двамата се разсмиваха.

На Дел Рио му допадаше това, че от този имот не се виждаха други къщи, така че можеше да държат положението под контрол. Запали цигара. Не беше пристрастен към пушенето, но понякога просто му доставяше удоволствие да издиша дима, а той да бъде отнесен от вятъра.

Дел Рио наблюдаваше актьорите и си мислеше, че филмът е едва ли не безспорният блокбастър на следващото лято — при положение че Дани не влезе в затвора. А може би приходите в боксофиса на продукцията ще скочат до небето, ако това се случи.

В момента говореше режисьорът и казваше на двамата да заемат местата си. Те излязоха от колата и отидоха в къщата с множеството странни пристройки, тъкмо когато трима от приятелчетата на Дани се зададоха по пътя.

Скоти напусна поста си на оградата, приближи се и застана до Дел Рио.

— От тримата харесвам единствено Шустър — мениджърът. Мисля, че той искрено харесва Дани. А Барстоу, агентът на Дани… Той не харесва никого. Марв Кулос… Него го разбирам. Не се опитва да скрие, че е тук само заради парите.

— За всички тях това е само заради парите, Скоти. Просто различните нюанси на зеленото.

Тримата мъже дойдоха при детективите и Шустър каза:

— Вие сте хората от Private, нали?

Дел Рио си помисли, че Шустър изглежда щастлив, и то с право. Беше чакал много време да започнат снимките и днес това най-после се случваше.

— Ако искате, си вземете нещо за хапване. Караваната с храната е зад плевнята — каза Барстоу.

— Благодаря, но няма нужда — отговори Дел Рио.

Той си мислеше, че изобщо не е зле от време на време да поемат леки топки. И всичко да е под контрол.

На петнайсет метра от авокадовата горичка асистент-режисьорът извика:

— Тишина, моля. Искам тишина.

Някой хлопна дъската и каза „Първи дубъл“, а асистент-режисьорът продължи с „Четири, три, две… камера“.

Фокусът беше на входната врата на къщата, откъдето излезе Дани, последван от Пайпър. Той се обърна към нея и каза:

— Разбери ме, този тип е луд.

— Хахо — вметна Пайпър с италиански акцент.

— Опитай се да се държиш сериозно, става ли? — каза Уитман, докато се качваха в колата.

— Знам, знам, хахо е куку. И да си държа устата затворена.

— Аз съм хахо, че ти позволявам да дойдеш с мен. Ако нещо се случи с теб, Джия… — каза звездата на филма на екранната си приятелка.

Момичето се изсмя и каза „stupido“, а Дани запали двигателя на шикозната кола. Колата изръмжа. Пайпър изписка и политна назад към облегалката, когато спортният автомобил отпраши по Сизар роуд.

Движеше се прекалено бързо.

Това не беше по сценарий. Екипът и зяпачите застинаха и зяпнаха от изумление, щом колата профуча през отворената порта и продължи нататък. Режисьорът изкрещя „Стоп“, но автомобилът не спря.

Вместо това Дани направи рязък ляв завой към двулентовия път и колата се превърна в ярка синя черта, която ставаше все по-малка, докато накрая не се скри от погледа и те не престанаха да чуват звука от мотора.

— Какво, по дяволите, беше това? Какво става, мамка му? — изкрещя режисьорът.

Шустър, който стоеше до Дел Рио, припряно набираше нечий номер на телефона си. Същото правеше и Марв Кулос.

— Дани. Марв е. По дяволите, Дани, обади ми се. Не е смешно — умоляваше Кулос.

— Ще се върне всеки момент — Скоти каза на себе си. После се обърна към Дел Рио. — Той просто харесва колата и момичето. След секунда ще се върне. Просто се прави на интересен.

— Надявам се да си прав — отговори Дел Рио.

Задоволството му се беше изпарило, а на негово място се беше появило смразяващо чувство, сякаш студен вятър пронизваше гърдите му. Извади телефона си, набра номера на Джъстийн и щом тя вдигна, каза: