Джеймс Паттерсон - Заподозрян № 1

Джъстийн затвори вратичката.

Животът й беше хубав. В това нямаше спор. Имаше собствен дом и хубава работа, а личният й живот се развиваше, както тя искаше.

В този ден тя беше осигурила нов случай на агенцията — двадесет и четири годишна манекенка беше наследила цяло състояние от вече покойния й осемдесетгодишен приятел милиардер. Семейството на починалия мъж искаше Private да проучи жената.

От този случай щяха да паднат пари, а беше работа от типа „от девет до пет“. Без престрелки. Без гангстери. Без някой да бъде бутнат от ръба на скалата. Тя смяташе да се наслади на тази задача и докато не й останеше време да си почине, работата щеше да запълва дните й по един хубав и удовлетворителен начин.

Когато чу звънеца, Джъстийн ядосано извърна рязко глава към входната врата. Роки изтича към дневната, изправи се на вратата и изскимтя.

Той знаеше кой звъни, както и тя.

Минаваше десет. Беше делничен ден. Мъжът пред вратата й не можеше да й се разкрие, но не можеше и да миряса. Той беше добър шеф, но във всяко друго отношение само й губеше времето.

По дяволите. Телефонът й иззвъня.

— Какво има, Джак?

— Пусни ме да вляза, Джъстийн. Моля те.

Тя затвори телефона, отиде в дневната и викна през вратата:

— Джак. Прибери се вкъщи. Сериозно говоря. Не искам да те виждам.

Телефонът й звънна отново.

Тя натисна копчето, постави телефона до ухото си, плъзна се до стената и седна на пода. После изслуша думите му, които не бяха новост за нея.

— Преди две седмици бяхме на прав път, Джъстийн. Аз допуснах ужасна грешка, подхлъзнах се и дълбоко съжалявам. Но ние се опитвахме да намерим пътя един към друг след дълга раздяла. Надграждахме онова, което знаем един за друг. Няма нещо, с което да не можем да се справим. Не можеш да обърнеш гръб на любовта, Джъстийн, не и на нашата. Моля те, миличка. Това съм просто аз. Пусни ме вътре.

— О, Джак — каза тя в слушалката.

Той я обичаше. Джак още я обичаше.

Но проклятие, проклятие, проклятие. Тя също още го обичаше.

Изказваме благодарност на капитан Ричард Конклин от полицейското управление в Стамфорд, Кънектикът, и на Илейн Паляро, консултант по съдебна медицина, магистър по точни науки и доктор по право, за това, че отделиха част от ценното си време за нас и споделиха своя опит. Благодарим и на нашия изследовател, Ингрид Тейлър, както и на Лин Коломело и Мери Джордан за неизменната им подкрепа.

Оксикодон/оксиконтин — вещество, получавано от тебаин. Използва се в онкологията като обезболяващо средство, но и като наркотик. — Б.пр.

Герой от романите на Дашиъл Хамет. — Б.пр.

Девиз, свързан със закон, забраняващ отявления хомосексуализъм в американската армия. — Б.пр.