Джеймс Паттерсон - Заподозрян № 1

Зиглър отвори плика, порови вътре и извади лист хартия. Научих се да чета на обратно още като бях на три години. В ръцете си Зиглър държеше доклад от криминалистичната лаборатория на полицейското управление на Лос Анджелис.

— Някой е ухапал ръката на Клей Харис — каза той. — Отпечатъкът съвпада със захапката на Колийн Мълой според стоматологичния й картон. Явно тя е ухапала Харис. Вероятно е било последното нещо, което е направила, преди той да я застреля.

Вече знаех онова, което полицията беше научила. Сай също беше сравнил отпечатъка от ухапването с картона на Колийн.

Изчаквах Зиглър да заговори отново. Предполагах, че се надяваше да избълвам нещо, за което да се хване, нещо срещу мен, с което до този момент не разполагаше. Тишината сякаш продължи вечно.

— Това не ви е сериалът „48 часа“, следователю, а и ние не разполагаме с толкова — каза Кейн. — Открили сте съвпадение на отпечатъка от ухапване по ръката на Харис със зъбите на Колийн Мълой. Искате да знаете дали това представлява интерес за нас? Да, представлява.

Зиглър се размърда на стола си. Изглеждаше така, сякаш съобщаването на новината му беше причинило физическа болка.

— Това интересува всички ни, Кейн — каза той. — В действителност ние искаме да заловим убиеца й.

Въздъхнах. Нямаше значение, че Зиглър и Тенди видяха облекчението, което изпитах. Имаха доказателство, че Колийн е ухапала Клей Харис. А тяхното доказателство се превръщаше в доказателство на защитата.

Явно и Тенди си даваше сметка за това.

— Ще заключим, че Колийн е ухапала Харис. Преди обаче ти и адвокатът ти да започнете да мятате конфети, Морган, нека ти кажа, че този белег не е решаващо доказателство. Не означава, че щом тя го е ухапала, той я е убил. Разбираш го, нали?

Ако не в думите му, язвителността се усещаше в тона му. Тенди беше сбъркал относно мен и това явно го побъркваше. Искаше ми се да му кажа, че през последните две седмици той ме беше прекарал през месомелачка с много остри ножове, че е лошо ченге и че някой ден ще си плати за това.

Сдържах се.

— Колийн се е борила за живота си — казах вместо това. — Това ме радва.

Кейн потупа масата, което отчасти беше знак за мен да млъкна, отчасти намек към следователите да продължат да говорят.

— Тогава ще се зарадваш да узнаеш, че намерихме и това — каза Зиглър, след което отвори плика и изтръска от него парче метал.

Това беше харддиск. Изглеждаше като онзи, който беше откраднат от моята охранителна система в нощта на убийството. Дъхът ми секна.

— Какво е това? — попита Кейн.

— Това е харддискът на Джак, съдържащ видеодоказателство, че Клей Харис е пренесъл Колийн в къщата му. На него са обозначени час и дата, доближаващи се до предполагаемия час на смъртта на Мълой. Открихме го сред боклуците на Харис. А това показва, че той го е взел от дома на Морган и го е отнесъл в собствената си къща. Това, заедно с белега от ухапване…

Клей Харис беше убил Колийн, но не притежаваше находчивостта да го стори сам. Освен това нямаше и мотив.

Томи имаше мотив — да ме навре в кучи гъз до края на живота ми. Не е можел да извърши убийството сам. Харис се е навил да го направи срещу цената на една кола. Логично бе Томи да е ръководел операцията от плажа пред прозореца на спалнята ми. Харис му се е обадил, когато Колийн е умряла.

— Клиентът ми е извън подозрение по обвинението в убийство — заключи Кейн.

— Говорихме със заместник областния прокурор Еди Савино — каза Тенди. — Той ще се срещне с окръжния прокурор довечера. Мисля, че Морган ще бъде оправдан за убийството на Мълой, но има нещо друго, господин Кейн…

Нещо в погледа на Тенди не ми хареса, някакъв предупредителен проблясък.

— Имаме още един труп. Клей Харис е застрелян, така че, Джак, ако той е убил гаджето ти, това е класически мотив да му отмъстиш.

— Не съм го направил аз — казах.

— Обвинявате ли Джак за убийството на Клей Харис? — рязко попита Кейн.

— Все още не — отговори Тенди. — Държим те под око, Морган. Теб и брат ти.

Нежеланието на Тенди да ми предостави доказателства за убийството на Клей Харис беше осезаемо. Ако той разследваше и Томи за това престъпление, имах причина да се надявам, че брат ми е оставил някакви улики след себе си. В стаята за разпит се възцари пълна тишина. Чуваше се само лекото плющене върху китката на Зиглър от подръпването на ластика. Тенди се облегна на стола си, преструвайки се на нехаен. Най-накрая заговори: