Джеймс Паттерсон - Заподозрян № 1

Донахю се усмихваше широко, докато се носехме над пастелните облаци захарен памук, а после чух силният му глас в слушалките:

— Промених мнението си. Искам да се пробвам да поема контрола, момче.

Обясних му как да направи лупинг и той последва напътствията ми. Дръпна леко лоста. Самолетът се вдигна право нагоре, направи завой и политна с главата надолу. Донахю изпищя по доста мъжествен начин и после викна в микрофона:

— На това му викам да се врътнеш със задника нагоре.

Смехът му почти ми спука тъпанчетата.

Донахю завърши лупинга и отново се понесохме на запад. Той пусна лоста и протегна ръка към мен. Стиснах дланта му, двамата се погледнахме и се ухилихме идиотски.

Това беше начинът ни да се сбогуваме със скъпата ни приятелка Колийн.

Прибрах се вкъщи към девет вечерта, все още превъзбуден от прекалено многото адреналин и недостатъчния сън.

Заключих входната врата след себе си и обиколих къщата да проверя прозорците, после отидох при обновената си охранителна система и прегледах записите от камерите на предната и задната врата на бързи обороти. Не видях никого на алеята пред къщата или на верандата откъм плажа, а според показателите на системата алармата не се беше задействала.

Огледах телефоните и останалото в къщата и доколкото можех да преценя, заключих, че домът ми не се подслушваше.

В хладилника имаше каса бира и почти нищо друго. Отворих една бутилка и я преполових на една глътка. Спрях за секунда и после я пресуших. Това, че Томи беше задържан, трябваше да ми послужи като достатъчно успокоение, но въпреки това отново проверих бравите на прозорците, плъзгащите се врати и входната врата.

После се съблякох и оставих дрехите там, където паднаха. Душ-кабината с многото глави беше в голямата баня и аз се отправих натам. Водата беше гореща и ободряваща. Помислих си, че най-после съм готов да се върна в спалнята си и да заспя на новите чаршафи в новото си легло.

Ако не можех да спя в тази стая, какво пък — щях да продам къщата.

Така че пробвах. Влязох в спалнята си, проверих отново периметъра и чак тогава погледнах леглото. Гледах го в продължение на минута, но пак продължавах да виждам просто легло, а не образа на мъртвата Колийн в него.

Поне в представите ми Колийн почиваше в мир. Смъкнах покривката на леглото и включих телевизора.

Натисках бутоните, докато не стигнах до денонощен новинарски канал. Щом видях лицето на репортера, застанал пред много червени и сини светлини, пуснах дистанционното.

Името на човека и на телевизията бяха изписани на екрана: Мат Галабъри, Си Ен Ен. Под тях стоеше надпис с по-дребен шрифт, който казваше: „Отделът за борба с наркотиците залавя дрога на организирана престъпна група на стойност тридесет милиона в Рентън, Вашингтон. Четирима арестувани.“

Усилих звука.

Беше се получило, както се надявах, но исках да чуя подробностите, за да се уверя, че Private не е замесена.

Репортерът се вълнуваше и непрекъснато въртеше глава, докато говори, поради което половината от думите му се губеха. Гледаше към бял микробус, заобиколен от полицейски коли — както цивилни, така и такива с инициали на Отдела за борба с наркотиците на вратите.

Намираха се на паркинг пред склад, който според ъгъла на камерата изглежда беше на някакъв главен път. Складът беше от типа обикновени четвъртити постройки, които подминаваш по пътя и за които повече не се сещаш никога.

— Това, което виждате зад мен, е един от най-големите удари в последно време. Говорител на Отдела за борба с наркотиците съобщи за Си Ен Ен, че наркотици на стойност десетки милиони долари са били конфискувани, а четирима мъже са арестувани. За тези мъже се знае, че са тясно обвързани с организираната престъпност.

След това репортерът разказа предисторията за това, как микробусът спрял, за да бъде прехвърлена стоката в склад на юг от Сиатъл, който бил под наблюдение през последната една година.

Последва видео, заснето по-рано от камера, монтирана на таблото на полицейска кола. Сцената беше осветена от фаровете.

За кратко се видя как четирима мъже разтоварват бял товарен микробус с лепенка на зеленчуци отстрани.

Само секунда по-късно на паркинга засвириха гуми на коли.

Чуха се много викове и полицаите подгониха мъжете. Двама от тях побягнаха, а другите вдигнаха ръце. Служителите на реда заловиха и четиримата и ги закопчаха с белезници на асфалта.

Пуснаха ново видео, този път на мъж в костюм, който стоеше на обозначен с официална емблема подиум. Според надписа на екрана мъжът се казваше Брайън Нелсън и беше директор на Отдела за борба с наркотиците.