Джеймс Паттерсон - Заподозрян № 1

— Скицирайте ми накратко картинката, господин Кейн.

— Накратко, господин Морган се е прибрал от служебно пътуване и е намерил бившата си приятелка мъртва в леглото. Било е нагласено. Той се е обадил на полицията. Ако клиентът ми действително беше извършил убийството, той е напълно способен да се отърве от каквото и да било доказателство от местопрестъплението. Живее сам. Имал е тринайсет или четиринайсет часа, преди да трябва да отиде в офиса си на следващата сутрин. За това време той би могъл да се отърве от тялото, да почисти сцената на престъплението и да си осигури алиби. Та той дори би могъл да покани дванайсет души на вечеря в „Спаго“ и пак да има време да се отърве от доказателствата, а после да се качи на самолет за Гуадалахара. И какво твърди полицията? Убил е момичето, оставил го е в леглото си и е заровил оръжието под някаква пръст на метри от собствената си врата? Това е лудост, господин съдия. Ако имаше намерение да отлети за Мексико, защо не го е направил тогава? Защото Джак Морган не е убил Колийн Мълой. Обадил се е на полицията и е оказал пълно съдействие. Това са действия на невинен човек.

Кейн беше свършил превъзходна — не, поправка, феноменална работа. Обзелото ме чувство на благодарност към него беше толкова голямо, че замалко да се срина. Но съдия Кофин гледаше напълно безучастно. Явно речта на Кейн не го докосна по никакъв начин.

— Господин Морган, обвинен сте в убийство при особени обстоятелства. Как пледирате?

— Невинен, Ваша чест.

— Ъхъм — каза съдията. После се надвеси над лаптопа си и започна да пише нещо.

Той пишеше с два пръста и докато издирваше буквите и кълвеше по клавиатурата, от галерията се надигна шум като завихрящ се на бреговата линия тайфун. Някакви се сбиха на скамейките и пазачите ги укротиха. Съдията удари с чукчето си и изгледа хората свирепо.

Настана тишина и тогава съдия Кофин сведе поглед към мен.

— Господин Морган, имате ли намерение да бягате?

— Не, Ваша чест.

— Добре. Имаме си работа с необичайна ситуация, тъй като господин Морган е почтен гражданин, който се е обадил на полицията, за да съобщи за престъплението. Въпреки това има особени обстоятелства.

Съдията се почеса по брадичката. Цялото внимание в залата беше насочено към него.

— Има прецедент — Мейър срещу Спиноготи.

Савино изглеждаше объркан:

— Това не е ли случай на похищение, Ваша чест?

— Право в целта, господин Савино. Жертвата е била бременна. Господин Кейн, искам самолетът на господин Морган да бъде спрян от движение и заключен, за да не може да бъде помръднат. Господин Морган, ще предадете разрешителното си за пилотиране и това за носене на оръжие, а също така и паспорта си. Щом тези условия бъдат изпълнени, намерете поръчител за гаранцията, който да даде двайсет милиона долара, и сте свободен.

После удари чукчето.

Съдебният пристав извика следващия случай.

— Не се тревожи, Джак. Заемам се. Утре ще си бъдеш у дома — каза ми Кейн.

Дали беше прав? Или просто ми даваше фалшива надежда?

Служител на реда застана до мен. Той хвана ръката ми и двамата излязохме от съдебната зала през задната врата. Малко преди вратата да се затвори, се обърнах. Надявах се да зърна Джъстийн, но вместо това видях Феско.

Седеше заедно с Тенди, Зиглър и Еди Савино. От погледите, които ми хвърляха, разбрах, че говорят за мен.

Не би било грешно да предположа, че обвинението беше разочаровано, че мога да изляза от затвора под гаранция.

Вкараха ме в килията зад съдебната зала, където отново бях закопчан заедно с трима други мъже. Потях се мълчаливо в продължение на шест часа, а после ни върнаха в мъжкия затвор, където ме натикаха в килията ми.

Имахме нов съкилийник.

Още един бъбривец.

Казваше се Винсънт и изглеждаше така, сякаш е спал в някоя канавка. Бързо влезе в ритъм и ми разказа за онова, което наричаше „почти престъпна непропорционалност в бизнеса с недвижими имоти“, която ще се уравновеси най-рано през 2015 година. Говореше за бумърите и за натиска, който налагат на всичко, свързано с икономиката и съвременните правителствени програми. Нямало да видим пазар на бикове, докато не почнем да носим ортопедични обувки.

Беше запазил чувството си за хумор. Това беше достойно за възхищение.

— Във финансовия сектор ли работите? — попитах учтиво.

— Шофирам.

— Шофирате ли?

— Карам такси. Не платих няколко глоби за нарушения. Затова ме вкараха. Можете ли да си представите?