Джеймс Паттерсон - Заподозрян № 1

Съдията беше почитаемият Скинър Кофин. Никога не го бях срещал, но знаех кой е. Беше към петдесетте, известен с докачливостта и своеволието си. Джъстийн веднъж беше казала, че той изпъква с „творческите си интерпретации на закона“.

Не знаех дали това е добре за мен, или е зле.

Докато съдия Кофин разговаряше със съдебния пристав, аз огледах галерията. Чуваше се приглушен шум от хора, които си шепнеха и се наместваха на местата си. Чуваше се и плач на бебета. Чух името си. Обърнах се и видях Роби Пейс, новият кмет, да идва към мен.

Спомням си, че си мислех колко чист изглеждаше в синия си костюм, а лицето му блестеше след неотдавнашно бръснене. Той се наведе към мен и прошепна в ухото ми:

— Писах на съдията. Застъпих се за теб. Мисля, че нещата ще се наредят.

— Благодаря ти, Роби.

— За нищо.

Вратите в предната част на залата се отвориха, Феско влезе и се приближи по пътеката между редовете. Спря се да поговори с кмета Пейс и ме погледна през рамото му, докато си бъбреха. Роби кимна с глава, при което Феско кимна към мен и се върна обратно в галерията.

После вратите отново се отвориха и пропуснаха Джъстийн, която представляваше ослепително въплъщение на изяществото, свежа като току-що разпъпила се роза, но усмивката й беше помрачена от тъга. Приближи се до мен и спря точно преди да ме прегърне. Физическият контакт беше изрично забранен.

— Всички сме зад теб, Джак. Всички в Private. Домогваме се дори до контактите ни на улицата, пресяваме всичко, което сме открили до този момент, и ще продължаваме така, докато не стигнем до нещо, което ще ни е от полза. Ти добре ли си?

— Радвам се да те видя.

— Ще ми се да можех да кажа същото. Знам колко зле е там.

Помислих си, че няма как да знае наистина — и трябва да благодари на Бога за това.

— Значи не разполагате с нищо?

— Все още не. Томи има алиби.

— И аз така чух.

— Жена му. Онази вечер си е бил у дома с нея.

Въздъхнах.

— Продължаваме да се ровим — каза Джъстийн.

— Аз съм добре.

— Знам.

Защо бях преспал с Колийн?

Защо не бях устоял на този порив?

Джъстийн ми пожела късмет и тогава съдебният пристав извика някакъв номер. Кейн каза:

— Сега сме ние. Хайде.

Помощник окръжен прокурор беше Еди Савино, още ненавършил тридесет, мургав, красив и издигащ се в работата — или поне такова впечатление създаваше.

— Ваша чест — започна Савино, — Джак Морган е убил Колийн Мълой, една от своите интимни партньорки. Застрелял я е три пъти в гърдите. Възстановихме неговото ДНК от тялото на жертвата, така да се каже… по-деликатно.

Помощник окръжният прокурор се ухили самодоволно и хвърли един поглед към публиката в галерията, но когато не получи ответна реакция, продължи.

— А особеното обстоятелство по обвинението е, че госпожица Мълой е била бременна в шестия месец.

— Давай нататък — каза съдията. — И зарежи цветистите изрази, Еди. Няма заседатели, само аз съм.

— Да, Ваша чест — отвърна Савино и се усмихна чаровно. — Оръжието на убийството е пистолет 45. калибър, регистрирано на името на господин Морган, и е било скрито в някакви храсти на няколко метра от входната му врата. Куршумите от този пистолет съвпадат с намерените в тялото на жертвата.

Съдия Кофин ме погледна в очите за пръв път, а Савино продължаваше да говори и да отброява факти на пръстите си.

— Джак Морган е богат, въоръжен и опасен. Освен това е пилот. Не просто управлява самолети, Ваша чест, но и сам притежава такъв. Ако това не е дефиницията за потенциален риск от бягство, не знам кое би било. Народът настоява господин Морган да бъде върнат обратно в затвора, Туин Тауърс, до началото на процеса.

Всичко, което Савино беше казал по мой адрес, беше вярно — с изключение на това, че съм застрелял Колийн и че съм склонен да избягам. Настроението ми се променяше. Бях преминал през ужаса и самосъжалението, а сега започвах много да се ядосвам.

— Господин Кейн. Имате думата — каза съдия Кофин.

— Ваша чест, речта на господин Савино не беше лоша, но моят клиент не представлява потенциален риск за бягство. Той иска да се защити срещу тези гнусни фалшиви обвинения, защото не е виновен. Полицаите са прибързали в заключенията си и господин Морган в момента понася удара на тяхната леност.

— Придържайте се към фактите, господин Кейн — каза съдията. — Чакат ме още сто човека за изслушване днес.

— Простете ми, Ваша чест. Фактите са, че господин Кейн е герой от войната. Вярно е, че е пилот, както е вярно, че белоглавият орел е птица. Бил е командир в морската пехота. Пилотирал е транспортни хеликоптери в Афганистан и е награден със Сребърна звезда. Господин Морган е личен приятел с началника на полицията и кмета на града, като и двамата гарантират за него. И още нещо, Ваша чест. Господин Морган държи на служба над триста души. Каквото и да е определението за стълб на обществото, то Джак Морган се вписва в него.