Джеймс Паттерсон - Заподозрян № 1

— Естествено, как иначе.

— Не ни се отваряш, нали Джак? Това не би било разумно — каза Тенди.

Двамата ме вдигнаха на крака и ме сложиха на стола. Зачудих се кой ли стои зад двустранното огледало и дали Феско знае, че се канят да ме разпитват.

— Трябва да ти призная — започна Тенди, — леко отклонихме адвоката ти, пратихме го по нещо като обиколен път. Ще му отнеме известно време да те намери, но го направихме за твое добро. Имаме информация, която ще оцениш.

— Аха. Схващам, Мич. Ще ми помогнете.

Тенди мина зад мен и застана така, че да не го виждам. Зиглър стоеше на половин метър от мен. Чистеше ноктите си с джобното си ножче с перлената дръжка. Лен Зиглър беше суетен мъж. Тренираше. Обличаше се добре. Но не можеше да направи нищо за хлътналата си брадичка и малките си свински очички.

— Слушай, Джак — каза Зиглър. — Това си е направо като шестица от тотото за полицията на Ел Ей.

Той изреди веществените доказателства, с които разполагаха срещу мен, и продължи:

— Обадил си се на брат си по времето, когато жертвата си го е получила. Говорихме с Томи. Натиснахме го. Доста. Твърди, че някой просто му е затворил. Но ето го проблема, Джак. Присъствието ти на местопрестъплението е установено. Защо си се обадил? За мен е загадка. Да не си набрал погрешка? Или пък подсъзнателно си се почувствал виновен?

— И за мен това обаждане е непонятно — казах аз. — Не съм се обаждал на Томи. Веднага щом видях какво се е случило, се обадих на 911. Мич, ако следваме твоята теория за престъплението, защо, по дяволите, ще се обаждам на Томи?

— Ами зададох този въпрос и на Томи — отговори Тенди. — Прекарах с него няколко часа. Той има добро алиби, но за теб нищо добро не може да каже. Откровено казано, и го казвам като някой, който е полицай от двадесет години, така си затънал, че не се сещам някога да съм бил по-щастлив. Лен, виждал ли си ме толкова щастлив?

— Мисля, че когато направи тройния удар на конните залагания в Санта Анита не беше на себе си от кеф, но това тук се доближава.

— „Един прекрасен ден“. Така се казваше онази кобила — Тенди се засмя на спомена и каза: — В този момент аз съм просто посредник, ясно ти е. Шефът ме помоли да ти помогна.

Зиглър сгъна ножа и го прибра в джоба си.

— Феско каза да ти предадем, че ако спестиш на града разходите и главоболията по процеса и направиш самопризнания с подробни описания на извършеното от теб, Мики ще се погрижи за теб. Обеща, че ще го направи. Каза и да ти напомним, че двамата с окръжния прокурор са най-добри приятели.

— Не съм убил Колийн.

Тенди постави ръце на раменете ми и наклони стола назад. Паднах и щом главата ми се озова на пода, Зиглър я потупа с върха на обувката си. Беше просто почукване, но през тялото ми премина ледена тръпка. Помислих се, че един ритник в главата, би могъл да прекъсне гръбначния ми стълб — това се наричаше „вътрешно обезглавяване“. От него нямаше възстановяване. Тенди ми се извиняваше за това, че столът се е катурнал.

— Хайде да спрем с глупостите — казах аз от пода. — Няма да направя признание. Има определена гаранция за убийство в списъка с фиксирани гаранции спрямо престъпленията. Като дойде Кейн, ще платим един милион долара и си тръгвам.

Тенди се надвеси над мен, за да ме погледне в очите.

— Няма определена гаранция за убийство при особени обстоятелства — рече той.

— За какво говориш? Какви особени обстоятелства?

— Колийн е била бременна, когато си я убил, Джак. Ето такива особени обстоятелства. Двойно убийство.

Едва осъзнавах какво ми беше казал Тенди.

Колийн не можеше да е била бременна. Не й личеше. Освен това би ми казала. Нали? Зиглър вдигна стола. После двамата с Тенди ме завлякоха обратно на него.

— Лъжеш — казах аз. — Колийн не беше бременна.

— Откъде знаеш? — попита Зиглър. — Да не си получил доклада от аутопсията? Ние обаче го получихме. Ще отнеме известно време, докато излязат резултатите от ДНК пробата, но, така или иначе, няма значение кой е таткото. Може да е била бременна от всеки. Пак си е убийство на детето й.

Тенди ме потупа по рамото.

Извърнах глава, за да го погледна.

— Джак, следиш ли ни мисълта? Досега не записвахме, но сега ще пусна видеозаписа. По-добре ни кажи истината, докато още имаш време.

Тенди излезе и наистина след малко камерата в ъгъла издаде звук и се завъртя. Премигна малка червена лампичка.

Той се върна с тефтер и химикалка.

— Готов ли си, Джак? Защото сега е моментът. Щом се сбогуваме, няма кой да ти помогне. Дори и Феско.