Джеймс Паттерсон - Заподозрян № 1

Горилата на вратата на клуба беше към тридесетгодишен, с бръсната глава, малки очила с метални рамки и напомпани мускули.

— Буенас ночес — каза Круз.

— Имате ли резервация? — отвърна мутрата.

— Казвам се Емилио Круз и имам среща с дама на име Карън Ричи. Каза, че ще остави името ми на входа.

Горилата изгледа Круз в продължение на поне тридесет секунди.

— Въоръжен ли си? — попита накрая.

— Имам разрешително.

— Няма значение. Никакви оръжия.

Круз въздъхна, измъкна пистолета от кобура на рамото си, извади пълнителя и подаде оръжието на охранителя. Той го прибра в кутия, която беше прикрепена към върха на една поставка, връчи на Круз билет с номер и отвори вратата.

Круз влезе в някакво преддверие. Имаше тясно стълбище, по което се качи, умислен за пистолета си. Стълбището излизаше в малка стая, чиято мебелировка се състоеше от един-единствен гардероб с дърворезба.

До него стоеше хостеса. Беше на двадесет и нещо, от испански произход, с големи кафяви очи, много стегнато тяло и с тясна розова сатенена рокля. Определено беше негов тип. Макар че тя едва го погледна. Повечето жени поне поглеждаха.

— Влезте оттук и надолу по стълбите — каза тя, отваряйки вратата на гардероба.

— Трябва да мина през шкафа?

— Си — кимна жената.

Вътре висяха кубински ризи и образуваха нещо като завеса. Круз отмести ризите гуаяберас и видя, че гардеробът всъщност е хитро прикрит вход, от който се пристъпваше директно на най-горното стъпало на една вита стълба. От бара долу се чуваше латино музика и шумна глъч.

Докато слизаше надолу, Круз огледа тъмния салон, пищно декориран в червено и златно, и се почувства така, сякаш е бил пренесен назад във времето в някой кубински бар за ром, към двайсетте години на миналия век. Полилеи с електрически крушки хвърляха наоколо мека, нежна светлина. Малките масички покрай стените на помещението бяха заети, но повечето клиенти на заведението се бяха събрали около бара от бял мрамор, зад който бяха наредени бутилки с ром — може би към седемдесет различни марки.

Щом стигна най-долното стъпало, видя, че зад бара имаше коридор, който водеше към салон за пушене, направен така, че да изглежда като някоя задна уличка в Хавана.

В този момент избухнаха бурни аплодисменти.

На една малка сцена се появи танцьорка. Освети я прожектор и златните пайети по нея заблестяха. Тя отметна коси и започна чувствено да се движи в такт с карибските ритми.

Круз застана отстрани и огледа тълпата, докато накрая не видя сама жена да пие на една маса близо до аварийния изход. Проправи си път през навалицата и, стигнал до масата й, каза:

— Карън Ричи? Аз съм Емилио Круз.

— Седнете.

Круз издърпа един стол и седна. Карън Ричи беше тъмнокоса, притежаваше естествена красота и не носеше грим. Отне му малко време, докато осъзнае, че тя беше в инвалидна количка.

— Носите ли онова, за което се договорихме? — попита тя.

Круз разкопча якето си така, че тя да види края на плика, който се подаваше от вътрешния му джоб.

После отново го закопча и каза:

— Да ви предложа още едно питие?

Един сервитьор се приближи до Карън Ричи.

— Дайкири, както обикновено?

Тя се съгласи и той се обърна към Круз.

— Обичате ли ром? Препоръчвам ви да пробвате „Лошия испанец“.

Круз кимна, а щом сервитьорът си тръгна, Карън му каза:

— В този коктейл има цяло яйце.

Той сви рамене, усмихна се стеснително и отговори:

— Обичам яйца. Защо избрахте това място за среща?

— Видяхте ли човека на входа?

— Охранителят?

— Това е съпругът ми.

За Карън Ричи Круз знаеше само онова, което му беше казал източникът му. През последните две години бе работила в агенция за компаньонки на име „Чувствени срещи“. Беше приемала обаждания от клиенти, беше организирала срещите и таксувала кредитните им карти.

През 2010 клиент на име Артър Валънтайн беше удушен с жица в хотел „Морска панорама“ — втората жертва от, както се оказа, серия от пет убийства на гости на хотели в три калифорнийски града.

Карън Ричи беше разпитана за смъртта на Валънтайн от лосанджелиската полиция, тъй като бе ангажирала компаньонката, която беше подарила на Валънтайн последното му удоволствие. Когато Круз беше говорил с Ричи два часа по-рано, тя се беше съгласила да му разкаже всичко, което знае за убийствата в хотелите, срещу хиляда долара в брой.

В момента той опитваше коктейла си, след което го постави на салфетка на масата и каза: