Джеймс Паттерсон - Заподозрян № 1

— Добре, Карън. Какво имаш за мен?

— Нещо, което полицията не знае. Ще си заслужа парите, не се притеснявай, а освен това ще ти спестя малко време и неприятности. Компаньонката не е убила клиента.

— Била е заподозряна ли?

— За кратко, да. Понеже е от последните, видели жертвата жива и така нататък. Казала, че е правила секс с него и не я арестували. Не са имали друго доказателство, освен самата уговорка, но въпреки това не я оставили на мира. Не можеше да продължи да работи, без ченгетата да я следят и да сплашват клиентелата.

— Значи, не знаеш кой го е убил, така ли? Защото ако знаеш, давай по същество, ако може.

— Ха, да не мислиш, че ти искам хилядарка само за да ти кажа, че курвата не го е направила? — Жената се разсмя и си сръбна от дайкирито. После допълни чашата си от шейкъра. — Ето какво мисля, господин Емилио Круз. Трябва да говорите с компаньонката, защото тя знае нещо, което ще ви е от полза. Ето за това ми плащате. Името й е Кармелита Гомес. Кажете, че ме познавате.

Круз извади плика, дръпна две стодоларови банкноти и й ги подаде под масата, а екзотичната танцьорка на сцената свали сутиена си и раздруса цици за публиката. Той се наведе по-близо до Карън Ричи:

— Останалото ще получиш, след като се видя с тази жена.

— Вече се видяхте — каза тя и вирна брадичка по посока на стълбището.

— Горе ли? На вратата на гардероба?

— Същата. Свършва работа в четири.

Круз изгълта „Лошия испанец“ заедно с яйцето и заяви:

— Изчакайте ме.

Пъхна двайсетачка в празната си чаша и се качи обратно нагоре по стъпалата.

Кармелита Гомес все още стоеше до гардероба, когато той се промуши през завесата от ризи.

Само той говори: обясни й, че Карън Ричи е казала, че не трябва да се страхува от него. Че му е необходима информация, за която ще си плати. И че ще я чака пред клуба в четири сутринта.

Даде й номера на телефона си и й каза: „Не закъснявайте“, на английски и на испански.

Круз прибра пистолета си от охранителя на входа, качи се в колата си и потегли на юг. Дел Рио и Скоти бяха в микробуса за наблюдения на улица „Саут Андерсън“, близо до пресечката с „Артемус“.

Круз паркира, потупа вратата на микробуса и се качи отзад.

Разказа накратко на останалите за Кармелита Гомес, а те му казаха, че абсолютно нищо не се беше случило с откраднатите от мафията трийсет милиона в лекарства. И че босът на Западния бряг, Кармине Ноча, плащаше, за да ги държат под наблюдение, но същевременно кършеше пръсти, скърцаше със зъби, постоянно звънеше на Джак и се побъркваше.

— Според мен складът представлява тайно убежище — каза Дел Рио. — Ще преместят микробуса, когато си осигурят доставката. Другият вариант е самият склад да се е превърнал в аптека. Може и да изнасят хапчетата по няколко флакона наведнъж.

Круз остави Дел Рио и Скоти да поспят, а той пое смяната да наблюдава склада. Тримата заедно с Джъстийн работиха по основните случаи, докато Джак по цял ден и цяла нощ си скъсваше задника от работа да се измъкне от неговия собствен ужасен случай.

Круз щеше да е по-щастлив, когато Джак беше вече свободен и се върнеше да работи с тях. Надяваше се това да се случи, преди най-големите клиенти на Private да се изпарят.

Той разбуди Дел Рио в 3,35 и се качи обратно в служебната си кола. Точно в четири часа отново паркира под лампата в „Норт Уестън“, на улицата срещу надписа „Хавана“.

Тя беше по-безлюдна и пуста отпреди шест чЎса, като изключим група хулигани, които хапваха след пиянска вечер в „Такос ел Падио“.

Круз тъкмо обмисляше дали да не иде там и да използва тоалетната, когато вратата на „Хавана“ се отвори и на улицата излезе жена с дънки, черна жилетка и черни кецове „Конвърс“. Той присветна с фаровете и Кармелита Гомес пресече, и дойде до колата. Хвърли поглед наляво-надясно към улицата, вмъкна се на седалката до шофьора и затвори вратата.

Кармелита Гомес миришеше на цветя и на цигарен дим. Погледна Круз с тъмните си очи. Все едно да се взираш в дулата на два деветмилиметрови пистолета.

— Карън тъкмо ми каза, че искаш да говорим за мъртвия клиент от миналата година. Тя не може да си затваря устата.

— Ти си й разказала за това, нали?

— Човекът беше мъртъв. Аз съм последната, с която се беше забавлявал. Ченгетата искаха да им разкажа. Всички искаха да им разкажа.

— А сега и аз искам да ми кажеш, но пък аз ще си платя за информацията. И няма да те замесвам.

— Първо ми дай парите.