Джеймс Паттерсон - Заподозрян № 1

— Тя беше очарователна. Кой номер е това? — попита Джъстийн, оглеждайки почти еднаквите сгради.

— Очарователна. Интересно определение.

— Естествена. Забавна. Непресторена.

— Ти също си излизала с Джак, нали?

— Ама ти наистина си добър в събирането на информация за миналото — каза Джъстийн. — Ето го. На ъгъла. Виж сега, Скоти, дори не знам дали ще приемем случая, така че просто слушай и наблюдавай.

— Няма проблем — ухили се той. — Но не отговори на въпроса ми.

Джъстийн удари спирачка, угаси двигателя и погледна новото момче в екипа. Беше млад, с обикновени черти. Вероятно в него имаше нещо германско, нещо британско и нещо индианско. Изглеждаше добре, леко надут, но също така любопитен и упорит. И добродушен. Щеше да бъде добро попълнение за Private. Стига да си останеше оптимист.

— Джак е разбивач на сърца — каза му тя. — Такъв си е. Дори не съм сигурна, че вината е негова. Жените искат да го задържат и си мислят, че е по силите им. Аз също го мислех.

Тя се пресегна към задната седалка за лъскавата си кожена дамска чанта, отвори я и измъкна несесер за гримове. Извади червило и огледалце и освежи цвета на устните си.

— Значи е така, както твърди Джак. Натопили са го — каза Скоти.

— Джак може да е всякакъв, но не е убиец.

Тя затвори чантата си и отвори вратата на колата. А в това време Скоти попита:

— Но нима той не е участвал във войната? Не е ли бил морски пехотинец?

Скоти стоеше до Джъстийн, когато вратата на сградата на номер 231 се отвори и един босоног двойник на Джони Деп им се представи като Лари Шустър, мениджърът на Дани Уитман.

Джъстийн се ръкува с Шустър и представи Скоти. Влязоха вътре, а въздухът миришеше на трева, прегорели филийки и охладителна течност за климатици. Скоти огледа лъскавия модерен офис, облицования с паркет под, кръглите столове в ярки цветове, бюрата в едната част на стаята с разпилени отгоре им кошници с плодове, камари ръкописи, полуизядени подноси със закуски и разопаковани подаръчни опаковки, от които преливаха часовници и всякакви други придобивки — същински рог на изобилието. По стените в рамки бяха окачени плакати на предните четири екшън филма на Уитман, всеки един от които беше станал блокбастър.

Мъж на около четиридесет се приближи към Скоти и Джъстийн. Имаше чуплива кестенява и вече сивееща коса. Беше облечен в намачкана синя ленена риза с монограм на джоба и навити ръкави.

— Аз съм Марвин Кулос — каза той. — „МК Продакшънс“.

Кулос беше човекът, който стоеше зад „Нюанси на зеленото“.

Джъстийн ги представи и всички седнаха на ниски столове около малка масичка, което ги накара да заприличат на деца — мениджърът, продуцентът, Джъстийн и Скоти.

Появи се момиче, което попита дали някой би желал нещо. Шустър каза:

— Аз съм пас.

— Коктейл Фиджи, без лед — поръча Кулос.

— За мен кафе, ако обичате — каза Джъстийн. — С мляко и захар.

Скоти извади бележник и химикалка от джоба си и попита:

— Имате ли нещо против да си водя бележки?

Всички поклатиха глави.

Скоти разбра, че Шустър, мениджърът, се занимава с кариерата на актьора и прибира десет процента от всичко. Продуцентът Кулос, размъкнатият по-възрастен тип, беше силно заинтересован материално от това, дали филмът ще бъде заснет или не. Нищо чудно, че изглеждаше разтревожен. Звездата му имаше неприятности.

Джъстийн обясняваше как работи Private, какви са методите им, ценоразписът и т.н., и как предлагаше да процедират в този случай. И двамата се обединиха около мнението „каквото е необходимо, само да се удържи това нещо“. После всички се изправиха. Шустър отиде до задната врата, задържа я отворена и каза:

— Доктор Смит, мисля, че трябва да поговорите с останалите момчета.

Скоти излезе последен. Видя баскетболен кош, закачен високо на стената, под ъгъл с друга постройка. По асфалтовото игрище все още личеше маркировката, обозначаваща местата за паркиране.

Пред очите на Скоти прелетя баскетболна топка и влезе в коша. Някой извика: „О, да!“.

Беше някакъв мъж, висок един и осемдесет, с къса кестенява коса, гол до кръста и с татуировка на бодлива тел около десния си бицепс. Беше се ухилил победоносно. Изглеждаше на около двадесет и две.

Шустър обясни, че този, който дриблира, се казва Рори Ковакс и е приятел на Дани от училището в Небраска. Израсли заедно и Рори дошъл в Ел Ей да прави компания на Дани.

После посочи Алън Барстоу, агентът на Дани от Си Ти Ем, голяма агенция за набиране на таланти с най-добрите и отбрани клиенти. Барстоу беше към тридесетте, среден на ръст и слаб.