Джеймс Паттерсон - Заподозрян № 1

— Доколко си уверен в това? — каза Джъстийн.

— Всичко ми е много мътно. Спомням си само, че много се смях. Паднах. Разни момичета ме галеха с ръце. И това е. Нито един от моите хора не ме е видял да си тръгвам с Кейти.

— Може би е излъгала, за да не си навлече неприятности — каза Джъстийн. — Ако й е закъснявало например или нещо такова.

Кинозвездата подръпна долната си устна, загледан в Джъстийн така, сякаш тя не си съчиняваше история, а претърсваше собствената му памет.

И все пак, Уитман беше актьор.

— Доктор Смит, по-добре да ви кажа отсега, че това не е първият път, когато съм си губил ума. Животът ми е доста невероятен, разбирате ли? Бях още дете, когато дойдох тук. Едно обикновено дете. А тук има от всичко по много, а времето ми не е на мое разположение. През половината време все едно някой друг направлява живота ми, а аз нямам никакъв контрол над онова, което се случва с мен.

— Всичко, което искам, е да ти помогна, за да не допуснем нещата да станат още по-зле, така че да можеш да успееш да изкараш процеса без повече лоша реклама. Искаш ли да те напътствам през това?

— Да, по дяволите. Кажете ми какво искате да направя.

Джъстийн си помисли: Мамка му. Дани беше симпатичен, а сега отговорността той да остане чист и целомъдрен, за да успее да завърши своя блокбастър за сто милиона долара, беше нейна.

Подаде му две визитни картички и каза:

— На тези телефони можеш да се свържеш с мен и Скоти. Всъщност е просто. Не излизай с момичета въобще. Така няма как да се появят снимки или заглавия в списанията. Не прекарвай нощта навън с когото и да било. Ходй на работа, прибирай се вкъщи, дръж телефона си включен и поддържай връзка с нас.

— Готово.

— Чий е номерът на ръката ти? — попита Джъстийн.

— Не знам. Ето за това ви говоря. Гледайте. Няма го вече — каза Уитман, след като се изплю на ръката си и отърка длан в крачола на панталона си.

— Добре — Джъстийн вече приключваше. — От този момент си представѝ, че си монах. А ние ще изровим каквото можем за Кейти Блекуел.

Стълбището в Private представляваше широка, висока пет етажа спирала, която се виеше около оста си, в основата на която се намираше рецепцията на входа на партерния етаж. Беше вдъхновено от напречен разрез на черупка на наутилус. И от едно каменно стълбище, по което веднъж слизах във Ватикана.

Качвах се нагоре към моя офис, когато Сай се затича към мен на прескоци, настигна ме на четвъртия етаж и ме спря.

— Почакай малко, Джак.

Имаше тъжно изражение.

Стомахът ми се сви на топка.

— Какво става, Сай?

— В момента съм в ролята на вестител на лоши вести. Бруно тъкмо се обади.

Бруно беше приятелят на Сай, специалистът по високи технологии в общинската лаборатория, който имаше връзки в полицията и се надяваше, че някой ден Сай ще го доведе в Private.

Минахме покрай Коуди и влязохме в офиса ми. Сай се отпусна в един стол, вдигна крака на бюрото ми и каза:

— Остава си между нас, нали? Ако ли не, ще ни се наложи да наемем Бруно. И да загубим добра връзка в лабораторията.

— Давай. Не, почакай. Искам и Джъстийн да чуе това.

— Сигурен ли си?

— Напълно.

Потърсих я на вътрешната линия. Каза, че се качва веднага и след минута влезе в офиса, като едва ме погледна. Зае мястото до Сай.

— От криминалната лаборатория са открили семенна течност в тялото на Колийн. ДНК-то е съвместимо с твоето.

— Е, стига де! — възкликнах.

Джъстийн не каза нищо, но можех да прочета по лицето й как си мислеше: Защо ли не съм изненадана?

— Освен това явно полицаите са изяснили хронологията на убийството. В същия ден Колийн е ползвала кредитната си карта, за да си плати горивото и за няколко произволни покупки на бензиностанция „Суноко“ на булевард „Ла Сиенега“. Обядвала е сама в „Нюзрум кафе“ на улица „Норт Робъртсън“, а колата й е била намерена в един паркинг наблизо.

Представях си събитията, докато Сай ги излагаше. Но се опитах да изключа за момент въпроса със семенната течност в тялото на Колийн.

— Ченгетата са проследили обажданията от телефона ти, Джак — продължи Сай. — Домашният ти телефон е бил използван по времето, за което ти твърдиш, че не си бил вкъщи.

— Убиецът е използвал моя телефон?

— Да. Явно се е обадил на някакъв номер и е прекъснал връзката две секунди след като му е било отговорено. Обаждането е било до Томи.

— Боже. Какво, по дяволите, означава това?

Какво ли означаваше?

— А тази семенна течност… — започна Джъстийн. — Ако Томи е правил секс с Колийн, ДНК пробата ще съвпада.