Джеймс Паттерсон - Заподозрян № 1

Репортерката, която се взираше в тях от екрана, беше Ранди Търнър, която от няколко години се подвизаваше в Канал 9. Тя говореше в обектива на камерата:

— Джак Морган, изпълнителен директор на Детективска агенция Private, е смятан от мнозина за главния заподозрян за убийството на своята бивша любовница и лична асистентка Колийн Мълой.

На екрана се появиха снимки на Джак, а после и кадри с него, прегърнал Колийн, как притичват в дъжда от навеса на някакъв ресторант към неговата кола. След това дадоха клипче с тях двамата на холивудско парти да си шепнат и да се смеят.

Търнър говореше по време на целия монтаж.

— Баща на Джак Морган е покойният Томас Морган, осъден за изнудване и убийство през 2003 г., починал в затвора през 2006 г. Също като баща си, Джак Морган, предполага се, че той има връзки с организираната престъпност.

На Мо й дойде в повече. Скочи от стола си и изкрещя на телевизора:

— Връзки с организираната престъпност ли? Сигурно имаш предвид, че изплати дълга от комар на брат си!

— Успокой се — каза Сай. — Това означава само, че пресата търси на сляпо. Ако разполагаха с нещо срещу Джак, нямаше да се налага да се позовават на баща му. Нямаше да има нужда да намекват каквото и да било.

Търнър заговори от екрана с висока разделителна способност на стената над бюрото на Мо:

— Близки до полицията източници информираха Канал 9, че открити по жертвата веществени доказателства уличават Джак Морган, но естеството на тези улики се укрива от медиите.

— Майната ти. Умри, кучко!

Сай грабна дистанционното от ръката на Мо и спря телевизора.

— Ще й отрежа главата, ще й отсека краката от коленете и ще я оставя да стои така, на парчета. Изобщо няма да разбере, че е мъртва.

— Морийн, проявата на емоция дава обратен ефект.

— Джак никога не би убил Колийн.

— Не, не би, не е и няма да бъде обвинен. Това е просто свободната преса в действие, размътват новините.

— О, да не би да твърдиш, че нито един невинен човек не е влизал в затвора? Никога ли не се случва?

— И какво искаш да кажеш? Няма ли да е по-добре да вложиш цялата тази енергия в работа по случая?

— Естествено, че ще го направя. Но и ти, и аз знаем, че единственото, което може да спаси Джак, е самопризнанието на убиеца. Самопризнание, което включва обяснение на това, как е вкарал спермата на Джак в тялото на Колийн.

Докато карах, прослушах гласовата си поща. Имаше съобщение от изнервения Кармине Ноча, Дел Рио и Скоти, и накрая последната информация по случая с убийството в „Бевърли Хилс Сън“ от Круз. Говорих надълго с офиса ни в Рим, когато получих обратно обаждане от Джъстийн. Щом пробвах да й се обадя, се включи нейната гласова поща.

— В момента шофирам — казах. — Ще се опитам да ти звънна пак по-късно.

Малко след осем отбих в алеята към къщата ми. Тъкмо разкопчавах колана си, когато една полицейска патрулка мина покрай мен и спря на банкета на пътя. Цветните полицейски светлини озариха портата и оградата на къщата.

Те хвърлиха светлина и върху ума ми. Бях карал на автопилот през последните четиридесет минути и се бях прибрал вкъщи, въпреки че изобщо не бях имал намерение да идвам тук. Вратата на патрулката се тресна отзад. Свалих прозореца си и лъч на фенерче ме заслепи така, че виждах само силуета на полицая.

— Шофьорската книжка и документите на автомобила, моля.

Не можех да се закълна, но бях почти сигурен, че не бях карал с превишена скорост. Извадих книжката от портфейла си и я подадох през прозореца. После се пресегнах към жабката и намерих документите на колата. Подадох и тях.

— Ще се върна след минутка — каза полицаят.

Зачаках. Взирах се в жълтата полицейска лента и предупреждението на вратата. Чух пращящия, пискащ звук на полицейското радио и си спомних как две вечери по-рано, точно по това време, бях излязъл от колата си на същото това място. Бях се разписал на квитанцията, бях пожелал лека вечер на Алдо, бях прокарал ключа си през четеца на портата, бях влязъл в къщата и се бях съблякъл, докато отивах към банята.

Няколко часа по-късно ме бяха разпитвали две закоравели лосанджелиски ченгета, които бяха убедени, че аз съм виновен за убийството на Колийн, още преди да изрека и дума. Докато чаках полицая да се върне, си помислих, че онази вечер ме бяха подложили на разпит. Теорията на следовател Тенди, или поне част от нея, звучеше правдоподобно.

Дали Колийн беше дошла у дома, за да ме изненада?

Можех да си представя, че би го направила. Би била наясно, че е рисковано, но беше в неин стил да провери дали може да ме накара да променя решението си след всичко онова, което беше имало между нас.