Джеймс Паттерсон - Заподозрян № 1

— Тогава, ако не си убил Колийн, кой? Не се ли предполага, че си добър в тези неща… да разследваш убийства?

Вече подсмърчаше.

Изправих се и протегнах ръце към нея.

Тя поклати глава.

— Всичко е наред — казах. — Всичко е наред.

Тя дойде при мен и аз я прегърнах, докато плачеше.

— Намери копелето. Дължиш го на Колийн.

— Ако има начин, ще го направя.

— Тя ми липсва — изхълца Шивон. — Толкова много я обичах. Беше най-добрата ми приятелка. Никога не сме се карали. Не сме крили нищо една от друга. Не знам как ще продължа без нея.

— Толкова съжалявам, Шивон. Да изгубиш Колийн… ужасно е.

Гласът ми ме предаде и вече и двамата плачехме. От години не си бях позволявал да плача. Мъката по Колийн ме смаза. Прегръщайки сестра й, се почувствах така, сякаш се сбогувам с Колийн отново.

Може би и Шивон чувстваше, че Колийн си взима последно сбогом с мен. Тя се отдръпна, но стисна ръцете ми и ме погледна в очите.

— Ти наистина си я обичал, нали, Джак? Тогава защо не постъпи с нея, както е редно?

— Мислех си, че съм. Дадох й свободата.

Офисът на Дел Рио миришеше на пица „Пеперони“.

Беше малко след девет и двамата с Круз бяха работили по убийството в „Бевърли Хилс Сън“, а сега, вече доста късно вечерта, сравняваха приликите и разликите между петте убийства, които бяха извършени в калифорнийски хотели през последната година и половина.

Между първите лежаха шест месеца и сто и шестдесет километра разстояние, поради което никой не беше предположил, че са свързани.

Жертва номер едно, Сол Капричио, беше намерен удушен до смърт в хотела на Джинкс Пул в Сан Диего. Жертва номер две, Артър Валънтайн, беше намерен полуразложен в „Морска панорама“, третокласен хотел в Ел Ей.

Когато намерили и третата жертва, Конрад Мортон, удушен в хотел „Плеяда“, отново собственост на Джинкс, полицаите започнали да търсят връзка между убийствата, но въпреки че се включили няколко полицейски управления, а може би именно поради това, не открили нито един възможен заподозрян.

До този момент петима бизнесмени, в това число и Морис Бингам, на възраст между тридесет и пет и петдесет и една години, бяха удушени с различни приспособления за връзване в хотелските си стаи. Мъжете не бяха работели за една и съща компания, имаха различни професии и живееха в различни градове. Трима от тях бяха женени, а останалите двама — ергени.

В този момент Дел Рио седеше пред единия компютър и сравняваше данни от телефонните разпечатки. Круз беше на другия и преглеждаше трансакциите по кредитните карти.

— Бингам е използвал същата агенция за компаньонки като Валънтайн, който също е платил за два часа ласки — каза Круз.

Дел Рио се облегна назад в стола си и разтърка очи.

— Всички те са си поръчвали проститутки. Обаче не от една и съща агенция. Дали е следа, или просто всички мъже го правят, когато са на път?

— Усещам, че се заформя командировка.

— Мамка му. И аз така.

— Следа е — каза Круз. — Агенциите за компаньонки са следа, не съвпадение. Може би някоя проститутка със страст към умъртвяването обикаля от място на място.

Дел Рио си представяше как ще протекат следващите няколко дни: щяха да разпитват проститутки, клиенти и вдовици. Изключи компютъра си и метна кутията от пица в боклука. После си облече якето.

От принтера изскочи списък с имена и номера на агенции на компаньонки.

— Угаси лампите, ако обичаш, Емилио — каза Дел Рио. — Ще се видим утре сутрин в осем тук. Първо ще спрем някъде за кафе.

Мич Тенди ровичкаше в двора от едната страна на къщата и търсеше нещо, на което не му е там мястото. Искаше да намери нещо съществено, което да свърже Джак Морган с убийството на Мълой.

Сети се за ръкавицата в разследването на случая с О’Джей Симпсън, намерена в близост до неговия имот. Ръкавицата беше убедително доказателство, но поради идиотската некомпетентност на прокуратурата, в крайна сметка беше помогнала на защитата.

Не пасне ли — снемат обвинението.

Случаят на Симпсън беше позор за полицейското управление на Лос Анджелис.

Както и да е. Ставаше въпрос за днес.

На плажа имаше десет души криминалисти. В плитчините работеха водолази, които търсеха метал. Вътре криминолозите наново претърсваха къщата.

Джак Морган беше умен, но не беше безгрешен. И ако беше пропуснал нещо, докато е почиствал местопрестъплението, Тенди беше сигурен, че ако има нещо, което би могло да го уличи, ще го намери.