Джеймс Паттерсон - Заподозрян № 1

Но не аз бях направил това обаждане.

Не съм се обаждал на Томи, така че… дали се беше обадил сам на мобилния си от моя номер, за да изглежда сякаш съм си бил у дома? Или пък Томи беше поръчал удара?

Дали убиецът на Колийн се беше обадил на Томи от моята къща, за да му каже, че тя е мъртва? Работата е свършена.

Бил ли е Томи точно отпред на плажа онзи, когото беше видяла Боби Нютън и беше помислила за мен?

Седях на онзи бар стол, но в ума си пътувах към къщата на Томи. Исках да се изправя срещу брат си и да измъкна истината от него с бой. И после да продължа да го удрям, докато вече по нищо не приличаше на мен. За да няма начин, виновен или не, никога повече да се представи за мен.

Но Джъстийн беше права.

Трябваше ми доказателство. Без него семенната течност в тялото на Колийн беше достатъчен аргумент да убеди съдебните заседатели, че аз съм нейният убиец.

Изпразних чашата си, оставих пари на бара и слязох по стълбите до петия етаж.

Тръгнах към моята врата и пак забелязах жената, която седеше да бара преди половин час. Сега стоеше на другия край на асансьорите, на около шест метра от мен. Беше с гръб и ровеше в дамската си чанта, все едно търсеше ключ.

Зрението ми беше безпогрешно и като пилот бях обучен да забелязвам всякакви аномалии от въздуха — облак прах, движеща се сянка, проблясък на метал от три километра в мрака. Забелязах тази жена, но изключих, че има нещо нередно в поведението й, в позата и вида й… имаше нещо.

Отдалечих се от нея. Пъхнах картата за отключване в процепа, отворих вратата на хотелската си стая… и усетих зашеметяващ удар в тила. Свлякох се на земята.

Когато се свестих, болката в задната част на главата ми ме заслепи. Разпознах слънчевите мотиви на килима под брадичката си. Бях на пода в стаята в хотел „Бевърли Хилс Сън“.

Затворих очи, но бях свестен от плиснатата в лицето ми ледена вода. Жената, която бях видял на бара и после в коридора, стоеше надвесена над мен с ръце на коленете и ругаеше. Не разбирах тежкия й ирландски акцент, но разпознах очите й.

Това бяха очите на Колийн.

— Колийн — промълвих, при което тя отново започна да кълне. Въпреки болката, щом зрението ми се проясни, аз видях, че макар тази жена да приличаше на Колийн, тя беше по-възрастна.

— Шивон?

Ругаенето се засили.

Надигнах се, колкото да седна, и креснах в лицето й:

— Не те разбирам! Млъкни, млъкни, млъкни!

— Няма да млъкна, Джако — изкрещя на свой ред тя. — Не и докато не ми кажеш защо я уби.

Бяха ме пребили два пъти за последните двадесет и четири часа. И двата пъти хора, които обичаха Колийн. Първо ме беше цапардосал Донахю. Също така явно той беше казал на Шивон къде да ме намери. А сега и тя ме беше смазала от бой.

Диванът беше прелестен — два и половина метра, с пухена тапицерия. Седнах и вдигнах крака на кафената масичка, точно до палката, с която Шивон ме беше нокаутирала.

Тя беше безжалостна, но ми беше донесла възглавница, а после извади бутилка с вода от хладилника и ми я подаде. Седна на стола срещу мен и ме загледа.

— Започвай да говориш.

И аз започнах. Повторих неколкократно, че не съм убил Колийн. Обясних й къде съм бил, когато тя е била застреляна, и й казах колко важна е била за мен сестра й.

— Правил си любов с нея — каза тя обвинително. — Колийн се обади да каже, че си спал с нея, преди да напуснеш Лос Анджелис. Ще го отречеш ли?

— Не, няма.

— Ти си си играл с нея.

— Аз я обичах. Просто не достатъчно, за да й дам онова, което иска.

Сетих се за последния рожден ден на Колийн. Бяхме вечеряли при Донахю, седяхме на същата маса, на която бях с него предната вечер. Донахю и група сервитьори бяха донесли тортата и бяха пели за Колийн.

Началото на вечерта я беше направило много щастлива. Знаех, че след една година заедно, онова, което Колийн искаше за рождения си ден, беше годежен пръстен.

Бях я разочаровал. Най-доброто, на което бях способен, я беше наранило, ужасно силно.

— Обичал си я? Значи, не разбирам добре — каза Шивон. Устните й трепереха, а по бузите й се стичаха сълзи. — Защо си спал с нея, ако не си имал нищо предвид?

— А ти защо ме удари?

— Трябваше да го направя.

Замълчах, за да осмисля думите й.

— Тя ми липсваше, Шивон.

Исках да кажа още нещо, но всичко, щеше да е безсмислено, дори за мен. Беше грешка да преспя с Колийн. Ако не бях отишъл с нея в хотела й, може би още щеше да е жива.

Шивон се мъчеше да ме разпита, въпреки скръбта си.