Джеймс Паттерсон - Заподозрян № 1

Спомних си как само час след като тази снимка беше направена, Колийн седеше пред моя офис и преглеждаше пощата ми. Беше вдигнала поглед, когато сянката ми премина над бюрото й и беше казала:

— Да не би някой да иска да ви нарани, господин Морган?

— Сещам се за поне десетина души. Защо питаш?

Тя ми показа плътен картонен плик, надписан с печатни букви с червен химически молив с „Предмет с време на годност. Да се отвори след приемане на пратката.“

Една стрелка сочеше към крайчеца, който трябваше да се издърпа, за да се отвори пликът. Не се чуваше тиктакане, но липсваше обратен адрес, а и почеркът беше шантав.

Евакуирахме сградата. Осемдесет човека стояхме отвън на силното слънце на улица „Фигероа“, докато сапьорите изнесоха плика навън с робот и го сканираха с устройството за обезвреждане на бомби. Съдържанието му се състоеше от накъсани вестници и една бележка със същите червени букви и множество лъчи, излизащи от думите „Буууум. Тряс. Бум.“

Отпечатъците ни отведоха до рецидивиста Пен Ръниън — психопат, вкаран в затвора за незаконна продажба на оръжия и освободен няколко месеца по-рано.

Ръниън беше разпитан, при което каза, че е чел за мен във вестника за това, че съм открил и заловил избягал престъпник, който бил негов приятел.

Всъщност Томи беше заловил приятеля на Ръниън, не аз.

Често срещана грешка: Джак Морган, Детективска агенция Private. Том Морган-младши, Детективска агенция Private Security.

Ръниън искаше да разбере дали ме е убил. Сериозно ли? Изпратил си хартиена бомба без експлозив, приятел.

Та той беше оплескал всичко.

Колийн, от друга страна, беше свършила всичко както трябва. Тя беше най-добрият асистент, който някога съм имал. Че и повече. Беше ме грижа за нея от сърце. Престанах да си я припомням и се съсредоточих върху настоящето.

— Колийн работи тук, в Private, в продължение на година. Започнахме да се срещаме. Не беше тайна.

— Тя беше чудесно момиче — каза Дел Рио.

— Да, така е. Била е тук в Ел Ей да се види с приятели и някак е била заловена или подмамена, след което е била убита в моята къща.

Разказах им за ужасяващата сцена, която бях заварил в спалнята си, после дадох думата на Сай, който изглеждаше като петнайсетгодишен хлапак с хавайската си риза на ананаси, бояджийските панталони и обувките за тенис.

Четеше от доклад и цитираше установената причина за смъртта на Колийн и начина, по който се е случило — предумишлено убийство, причинено от огнестрелна рана в сърцето. Добави, че има доказателства, че е правила секс малко преди да умре.

— Резултатите от ДНК пробата ще са готови по-късно днес — допълни Сай.

— Каквото и да открием, полицията няма да го приеме, защото не можем да кажем на никого, че сме обработвали местопрестъплението. Затова трябва да използваме онова, което разкрием, за да поставим капан на убиеца и да отведем ченгетата до него.

Последваха въпроси относно времето на настъпването на смъртта, къде съм бил аз в онзи момент, дали е намерено оръжието, с което е извършено престъплението, и дали убиецът не е написал бележка, не се е обадил или оставил за мен някакво съобщение.

— Убиецът е професионалист. Това е добре планирано престъпление и единствената му възможна цел е била да бъда обвинен аз. Ще работим извънредно, докато не заковем лайното, което уби Колийн.

В този момент вратата на конферентната зала се отвори и Джъстийн влезе — висока, слаба и елегантна в морскосиния си костюм и кремава копринена блуза.

— Извинявам се — каза тя и зае мястото до мен.

— Тъкмо приключваме. Искаш ли да докладваш за Дани Уитман?

— Вероятен нов случай — тя се обърна към екипа: — Млада филмова звезда с проблем с властите, защото не си е държал дюкяна затворен. Днес имам среща с него.

— Благодаря ти, Джъстийн. Някой друг?

— Искам да ми отделиш няколко минути, Джак — каза тя. — Ако имаш време.

Закрих заседанието. След като залата се опразни, затворих вратата и седнах до Джъстийн.

Преди седем години, след като се върнах от войната, ходих на психолог при един превъзходен специалист, Джош Московиц, който работеше с ветерани като мен. Тоест бивши военни, които бяха минали през кървавия ад на войната и не можеха да се приспособят към нормалния живот особено добре.

Като мнозина от нас, аз имах кошмари. Не преставах да чувам момчетата в бомбардираната задна част на хеликоптера, които крещяха, докато той избухваше в пламъци. Доктор Московиц имаше кабинет в Санта Моника — малък офис във висока сграда на Петнадесета улица. Тогава не го знаех, но в същата сграда работеше и доктор Джъстийн Смит.