Джеймс Паттерсон - 4-ти юли

Бройлс се приближи до масата си и отпи вода от поставената висока чаша. Идваше ми да скоча и да го разоблича, че изопачава истината, но вместо това го наблюдавах как мълчаливо се обърна към камерите, преди да се върне при съдебните заседатели, захласнали от думите му.

— Сам и Сара Кабът са били млади и самонадеяни деца и са си позволявали волности пред закона. Взели са колата на баща си без позволение и са избягали от полицейско преследване. Били са незрели и неспособни на правилна преценка. За мен това означава, че независимо от тяхната интелигентност, са се нуждаели от повече закрила, отколкото един възрастен човек в подобна ситуация. А лейтенант Боксър не е успяла да им я осигури, защото не е спазила основни полицейски процедури. Решила е „да служи и защитава“ в нетрезво състояние. В резултат на това решение една изключителна млада жена е мъртва, а един млад мъж със заложби да постигне всичко, което пожелае, е прикован в инвалидна количка до края на живота си.

Мейсън Бройлс притисна длани една о друга като за молитва и, дявол да го вземе, това разчувства. Пое дълбоко въздух и изля пред заседателите печалното си заключение като дълбока въздишка.

— Не можем да върнем Сара Кабът — промълви. — И видяхме какво е останало от живота на Сам Кабът. Нашата правна система не е в състояние да обърне щетите, нанесени на тези деца, но вие сте овластени да обезщетите Сам Кабът и неговите родители за загубата и страданието. Дами и господа съдебни заседатели, искрено ви моля да вземете правилното решение и да присъдите на моя клиент сумата от сто и петдесет милиона долара. Не го правете само заради семейство Кабът. Направете го заради вашето семейство и заради моето, и заради всяко семейство и всеки човек в този наш град. Да признаете подсъдимата за виновна, ще е единственият начин да сме сигурни, че подобна трагедия няма да се случи никога повече.

Юки затвори бележника си и пристъпи напред. Обърна хубавото си лице към съдебните заседатели и ги поздрави. Сключих здраво пръстите на ръцете си и се помъчих да не мисля за силната заключителна реч на Бройлс.

— Този случай е много емоционален — започна Юки. — От една страна имаме трагедия, която ще остане завинаги у семейство Кабът. От друга, един изключително добър полицай е обвинен несправедливо, че е предизвикал инцидента. Именно защото този случай е толкова емоционален и защото децата Кабът са били толкова млади, искам да изложа фактите отново, тъй като вашата работа е да решите това дело въз основа на фактите, а не на емоциите. Факт е, че ако един полицай пожелае да изпие няколко маргарити в петък вечер, когато не е на дежурство, в това няма абсолютно нищо незаконно. Ченгетата също са хора. И след като полицейските служители са на разположение на гражданите по двадесет и четири часа в денонощието, би било съвсем нормално лейтенант Линдси Боксър да каже на инспектор Джейкъби, че е заета. Но тази полицейска служителка е гледала изключително отговорно на работата си и е надхвърлила онова, което дългът й повелява, с което се е изложила на определен риск. Чухте ищците неведнъж да заявяват, че лейтенант Боксър е била пияна. В действителност тя не е била опиянена. И ако съдържанието на алкохол в нея може да е било условие за този инцидент, то не е било причината за него. Моля ви да не изпускате от внимание това разграничение. Лейтенант Боксър не е допуснала никакви грешки в преценката си вечерта на десети май заради забавени реакции или затруднено мислене. Ако лейтенант Боксър е извършила нещо погрешно в онази нощ, то е било, защото е проявила твърде много състрадание към ищците. Двамата човека, причинили смъртта и осакатяването на Сара и Сам Кабът, са самите деца Кабът. Факт е, че две млади, разглезени и богати деца не са имали да вършат нищо по-добро от това да излязат през въпросната вечер и да причинят нараняване и нещастие на други хора и в последна сметка на самите себе си. Дами и господа, Сам и Сара Кабът са причинили събитията от десети май със своето безразсъдно поведение и с употребата от тяхна страна на смъртоносна сила. В този инцидент те са прибягнали до смъртоносната сила, а не лейтенант Боксър. Този факт е ключов.

Юки млъкна и за една ужасна секунда реших, че може да е забравила насоката на своето изложение. Тя повдигна перлите над копринената си блуза и прокара пръсти по тях, след което отново се обърна към заседателите и аз разбрах, че просто е събирала мислите си.