Джеймс Паттерсон - 4-ти юли

— Защо ви дожаля за тях?

— И двамата плачеха. А Сам също така кървеше, повръщаше и ми се молеше.

— Бихте ли пояснили?

— Проплака „Моля ви, не казвайте на татко. Той ще ме убие“.

— И как постъпихте вие?

— Както каза инспектор Джейкъби, трябваше да ги извадим от колата. Имаше опасност от експлозия на бензиновия резервоар. Прибрах оръжието си, за да мога да стисна здраво вратата на колата, и заедно с инспектор Джейкъби ги изведохме навън.

— Продължете, лейтенант.

— Когато се озоваха вън от колата, трябваше да сложа белезници на Сара. Но вместо това се отнесох с нея като с жертва на тежко пътно произшествие. Поисках да видя шофьорската й книжка, а тя извади пистолет от якето си и ме простреля, първо в рамото и след това в бедрото. Паднах на земята.

— Къде беше инспектор Джейкъби, когато Сара стреля по вас?

— Инспектор Джейкъби викаше линейка.

— Къде беше оръжието му?

— Беше в кобура му.

— Сигурна ли сте?

— Да. Той говореше по телефона. Пистолетът бе прибран в кобура. Извиках му „Пистолет!“ точно преди Сара да стреля по мен. Видях, че Джейкъби се обърна и ме видя да падам. В този момент Сам Кабът стреля в него и го улучи два пъти.

— Сигурни ли сте, че сте видели всичко това, лейтенант? Не загубихте съзнание?

— Не. Бях в съзнание през цялото време.

— А инспектор Джейкъби изгуби ли съзнание?

— Да. Помислих, че е мъртъв. Видях как Сам Кабът го ритна в главата и той не се помръдна, нито се опита да се защити.

— Видели сте Сам Кабът да рита инспектор Джейкъби в главата. Продължете, моля.

— Навярно са помислили, че съм мъртва, защото явно напълно ме бяха забравили.

— Възражение. Свидетелката прави догадки.

— Приема се.

— Кажете просто какво сте видели, чули и направили — каза Юки. — Справяте се много добре.

Наведох глава, за да се съсредоточа.

— Чух Сара да казва на Сам, че трябва да изчезват — продължих. — Извадих пистолета си от кобура и заповядах на Сара да хвърли оръжието. Тя ме нарече кучка и сетне произведе още няколко изстрела по мен. Тогава отвърнах на стрелбата.

— Какво се случи след това?

— Сара падна на земята, а Сам започна да крещи, че съм застреляла сестра му. Отново му заповядах да хвърли оръжието, което той отказа да направи. Стрелях и по него.

— Кажете, лейтенант, искали ли сте да нараните децата?

— Не, разбира се. С цялото си сърце желая нищо от това да не се беше случило.

— Според вас, ако Сам и Сара Кабът не бяха носили оръжие, щеше ли да се случи тази трагедия?

— Възражение — извика Бройлс. — Призовава свидетелката към умозаключение.

Съдията се облегна в стола и се взря в тавана през дебелите стъкла на очилата си с черни рамки. След като взе решение, възвърна обичайната си поза.

— Поддържа се.

— Линдси, вярно ли е, че през десетгодишната ви служба в отдел „Убийства“ са ви давали за пример за отлично извършени арести в тридесет и седем случая и сте получили петнадесет почетни грамоти от поделението и двадесет пъти сте награждавани по служба?

— Не съм ги броила, но мисля, че са някъде толкова.

— Накратко, лейтенант Боксър, Дирекция на полицията в Сан Франциско ще се съгласи с определението на инспектор Джейкъби, че сте „адски добро ченге“.

— Възражение. Защитникът произнася пледоария.

— Благодаря, Линдси. Аз свърших, ваша чест.

Забравих за Юки още щом се извърна от мен. Върнах се назад във времето, усещайки болката от онази ужасяваща нощ. Свистящият звук от дишането на Сам въздействаше на моите отворени рани като солена вода, а залата ми заприлича на море от слети лица, което отразяваше собствената ми покруса.

Преброих шестима членове на семейство Кабът, които разпознах по приликата им със Сара и Сам и яростта в очите им. Беше пълно и с ченгета, мъже и жени, с които бях работила години наред. Улових погледа на Джейкъби, който не ме изпускаше от очи. Показа ми знака с вдигнат палец и ми се прииска да му отвърна с усмивка, но Мейсън Бройлс вече пристъпваше към мен.

Не изгуби време за любезности.

— Лейтенант Боксър, когато стреляхте по моя клиент и сестра му, имахте ли намерение да убиете?

Ушите ми запищяха, докато се опитвах да асимилирам въпроса му. Дали съм стреляла, за да убия? Е, как да кажа, че съм имала намерение да убия децата?

— Извинете, г-н Бройлс. Бихте ли повторили въпроса?

— Нека го задам по друг начин. Ако инцидентът се е случил както вие казвате, че Сара и Сам Кабът са отказали да хвърлят пистолетите си, защо просто не ги обезвредихте? Например да стреляте в ръцете или краката им.