Джеймс Паттерсон - 4-ти юли

Преди съдията да се произнесе, Сам подбели очи като обезумял.

— Аз се ползвам от поправката — изхриптя хлапакът и вдиша нова порция въздух, преди да продължи. — Ползвам се от петата поправка на основание…

При тези думи изпод инвалидната количка запищя неистова аларма. Откъм галерията и ложата на заседателите се понесоха викове, когато цифровото устройство на дихателния апарат светна червено.

Андрю Кабът скочи от стола си и избута санитарката напред.

— Направете нещо! Направете нещо!

Всички затаиха дъх, когато жената коленичи, започна да върти копчетата и успя да включи наново апарата. Най-сетне алармата спря.

Чу се шумно свистене, докато Сам вдишваше животоспасяващия въздух.

После залата се изпълни с шума на повсеместното облекчение.

— Свърших със свидетеля — каза Юки, опитвайки се да надвие шума, изпълващ залата.

— Съдът се оттегля — обяви съдия Ачакозо и удари с чукчето. — Заседанието продължава утре в девет часа.

Когато съдебната зала се опразни, Юки се насочи изпънала ръст към съдията.

— Ваша чест! Ще изискаме съдебни действия за опорочаване на процеса — заяви.

Съдията й направи знак с ръка да се приближи към скамейката й и Юки заедно с Мики Шърман, както и Бройлс и вторият му заместник се скупчиха отпред.

Чух Юки да казва: „Съдебните заседатели не може да не са се повлияли от тази идиотска аларма“.

— Нали не обвинявате ищците в умишлено задействане на „идиотската аларма“?

— Не, разбира се не, ваша чест.

— Г-н Бройлс?

— Моля да бъда извинен за неприличния език, г-жо съдия, но такива лайняни инциденти се случват, а онова, на което съдебните заседатели станаха свидетели, е съпътстваща част от живота на Сам Кабът. Дихателният апарат може да се развали и детето да умре. Заседателите видяха това. Не смятам, че случката подсили тезата ни повече от факта, че Сам е в инвалидна количка, а сестра му е мъртва.

— Съгласна съм. Искането се отхвърля, г-це Кастеляно. Утре сутрин заседанието продължава по плана.

Не зная коя от двете, аз или Юки, се почувства по-попарена. Намерихме пътя към пожарния изход, заслизахме по бетонното стълбище и отворихме страничната врата, извеждаща на улица „Полк“. Оставихме Мики да се оправя с пресата.

Юки изглеждаше определено поразена и смазана.

— Свидетелските показания на Сам бяха повече от кошмар — произнесе тя с пресекващ глас. — Когато оная аларма запищя, целият ми кръстосан разпит отиде на кино. Имам чувството, че всеки си е помислил „Господи, какво е причинила на това дете!“

Вървяхме по най-обиколния и най-незабележим път до гаража. Трябваше да хвана Юки през кръста, за да я спра да не пресече на червено при въздушния тунел по „Ван Нес“.

— Боже мой — не спираше да повтаря Юки, като всеки път вдигаше ръце с обърнати към небето длани. — Боже мой, боже мой! Какъв фарс. Каква пълно изопачаване!

— Но, Юки — окуражих я, — ти успя да изложиш тезата си. Каза всичко. Сестричето и братчето са паркирали в „Тендърлойн“. Не са имали работа там. Носели са оръжие. Каза им, че Сам е обект на разследване и че ще му бъде повдигнато обвинение за убийствата. Отпечатъците му са открити по ръба на ваната, в която нещастното хлапе е било убито с ток. Сам и Сара са убили тези деца, Юки. Сам Кабът е опасен. Съдебните заседатели трябва да го знаят.

— Не съм сигурна дали го знаят. Не мога да им изляза отново с номера, че е заподозрян, защото не му е повдигнато обвинение. Заседателите даже може да са помислили, че му правя клопка, за да го изкарам от жалката му кожица. Което явно и направих.

Преминахме през „Опера Плаза“ — сграда със смесено приложение с ресторанти, книжарница и киносалон на приземния етаж. Като избягвахме погледите на тълпата, взехме асансьора надолу към гаража и след като се качвахме и слизахме няколко пъти между редиците с коли, най-сетне открихме акурата на Юки.

Щракнахме коланите и щом Юки превъртя ключа, моторът се задейства. Вече мислех за утрешния ден.

— Сигурна ли си, че идеята да бъда свидетел е добра? — попитах адвокатката си.

— Абсолютно. По този въпрос с Мики имаме пълно съгласие. Трябва да насочим симпатиите на съдебните заседатели към теб. А за да го направим, тези хора трябва да видят и чуят що за човек си. Точно заради това трябва да свидетелстваш.

На следващата сутрин гледката от прозореца от кухненския бокс на Юки беше сива от надвисналите над града тежки дъждовни облаци. Странно е, но харесвах Сан Франциско точно такъв — с гръмотевици и бури.