Джеймс Паттерсон - 4-ти юли

— Много неща се случиха — каза Сам. Пое въздух от тръбата и продължи. — Но не си спомням… всичко. Знам, че взехме колата на татко… и се изплашихме… Чувахме, че сирената се приближава… Сара нямаше шофьорска книжка… После въздушната възглавница изведнъж… се наду. Помня само,… че видях как тази жена… застреля Сара… Не знам защо го направи.

— Добре, Сам. Всичко е наред.

— Видях присвяткване — продължи момчето с поглед, впит в очите ми. — И после сестра ми… Тя беше мъртва.

— Да, всички знаем това. А сега, Сам, помниш ли си кога лейтенант Боксър стреля по теб?

В тясното пространство, ограничаващо движенията му, Сам залюшка глава. После се разплака. Сърцераздирателното му хлипане се прекъсваше от всмуквания на въздух, а всички шумове механично се усилваха от гласовата кутия.

Звуците бяха злокобни, не бях чувала подобно нещо в живота си. Полазиха ме ледени тръпки, както без съмнение — и всички останали.

Мейсън Бройлс бързо се приближи към клиента си, измъкна носна кърпа от предния си джоб и попи очите и носа на Сам.

— Искаш ли почивка, Сам?

— Не… сър… Добре съм — изцвили той.

— Свидетелят е ваш, адвокат — процеди той, хвърляйки ни злорад поглед.

Юки се приближи до тринадесетгодишния убиец, още по-беззащитен и малък сега в очите на присъстващите заради зачервеното от сълзи лице.

— Чувстваш ли се малко по-добре, Сам? — попита Юки, поставяйки ръце на коленете си леко приведена, така че очите й да се изравнят с неговите.

— Мисля, че да… като се има предвид…

— Радвам се да го чуя — изправи се Юки и отстъпи няколко крачки назад. — Ще се опитам да задавам кратки въпроси. Защо беше в квартал „Тендърлойн“ на десети май?

— Не знам… госпожо… Сара караше…

— Колата е била паркирана пред хотел „Балбоа“. Защо е била там?

— Мисля, че… купувахме вестник… Щяхме да ходим на кино.

— Смятал си, че в „Балбоа“ има щанд за вестници?

— Май да.

— Сам, правиш ли разлика между лъжа и истина?

— Разбира се.

— И знаеш, че си обещал да казваш истината?

— Напълно.

— Добре. И тъй, можеш ли да кажеш на всички защо двамата със Сара сте носили пистолети в онази нощ?

— Това бяха… пистолети на татко — каза момчето. Спря, за да поеме въздух и може би да помисли. — Извадих пистолета от жабката на колата,… защото си мислех, че онези хора… ще ни убият.

— Не си ли знаел, че полицаите се опитват да ви спрат?

— Бях уплашен… не карах аз и… всичко стана бързо.

— Сам, онази вечер беше ли дрогиран?

— Моля?

— Метамфетамин. Нали знаеш — амфетки, дискобисквитки, кока.

— Не съм вземал наркотици.

— Разбирам. Помниш ли катастрофата?

— Не съвсем.

— Помниш ли дали си видял лейтенант Боксър и инспектор Джейкъби да ви вадят от колата след катастрофата?

— Не, защото имах кръв в очите… Носът ми се счупи… Изведнъж… видях пистолети и после… те ни застреляха.

— Помниш ли да си стрелял по инспектор Джейкъби?

Очите на хлапето се разшириха. Дали беше изненадан от въпроса? Или просто си припомни момента?

— Помислих си, че той ще ме нарани — изграчи Сам.

— Значи помниш, че си стрелял по него?

— Той не се ли канеше да ме арестува?

Юки не отстъпваше, изчаквайки дробовете на Сам да се напълнят с въздух.

— Сам, защо стреля по инспектор Джейкъби?

— Не. Не помня… да съм направил това.

— Кажи ми: наблюдава ли те психиатър?

— Да, наблюдава ме… Защото никак не ми е лесно. Защото съм парализиран… и защото тази жена уби сестра ми.

— Добре. Нека те попитам за това. Ти казваш, че лейтенант Боксър е убила сестра ти. Ти не видя ли сестра ти да стреля първа по лейтенант Боксър? Не видя ли, че лейтенант Боксър лежи на улицата?

— Не си го спомням така.

— Сам, нали помниш, че си под клетва?

— Казвам истината — отново се разхлипа той.

— Добре. Влизал ли си някога в хотел „Лорензо“?

— Възражение, ваша чест. Накъде бие тя?

— Г-це Кастеляно?

— След миг ще стане ясно, ваша чест. Имам само още един въпрос.

— Задайте го тогава.

— Сам, не е ли вярно, че в момента ти си основният заподозрян в разследването на няколко убийства?

Доколкото бе възможно, Сам извърна главата си от Юки и нададе сърцераздирателен, пронизително подсилен вик: „Г-н Бройлс!“

Викът увисна в залата поради изчерпване на въздуха му.

— Възражение! Безпочвено, ваша чест — надвика Бройлс понеслия се шепот и ударите на чукчето на съдия Ачакозо. — Настоявам този въпрос да отпадне от протокола. И моля ваша чест да инструктира съдебните заседатели да не обръщат внимание…