Джеймс Паттерсон - 4-ти юли

Изпих си кафето и нахраних Марта. После излязохме на кратка разходка по улица „Джоунс“.

— Трябва да побързаме, Бу — казах, попивайки влажната мъгла с цялото си тяло. — Днес ни чакат големи дела. Мама ще бъде линчувана.

Двадесет минути по-късно Мики ни взе с колата си. Бяхме пред сградата на съда в осем без четвърт, с което предвидливо избягнахме напора на тълпата.

В съдебната зала Мики и Юки седнаха един до друг и заспориха шепнешком, ръцете на Юки пърхаха във въздуха като подплашени птички. Аз се взирах през прозореца към леещия се дъжд на улицата, докато стенният електронен часовник отброяваше напрегнатите минути.

Почувствах докосване по ръката си.

— Честно казано, онази аларма беше едно от най-гнусните неща, които са ми се случвали в съдебна зала — каза Мики, навеждайки се през Юки, за да говори с мен. — Не ми се ще да вярвам, че Бройлс има пръст в това, макар че не бих се изненадал той да е организирал шмекерията с кабела.

— Не говориш сериозно!

— Не знам, но трябва да упражним контрол над понесените щети. Наш ред е да изложим своя казус и се налага да отправим две послания: че хлапето е опасно дори на колелца и че ти си голямо ченге.

— Виж, не се тревожи, че ще даваш показания, Линдси — обади се Юки. — Ако беше по-подготвена, нямаше да звучиш естествено. Когато ти дойде редът, просто разкажи случката. Не бързай и спирай да помислиш, ако не си сигурна в нещо. И не трябва да изглеждаш гузна. Просто бъди голямото ченге, което си.

— Добре — отвърнах и го повторих за по-сигурно.

Публиката, с влажни шлифери и отръскваща чадърите си, скоро изпълни залата. После опонентите ни влязоха един по един, като всеки стоварваше куфарчето си на масата. Бройлс ни кимна учтиво и едва прикри радостта си. Беше в стихията си. Съдебна телевизия. Кабелна телевизия. Всеки искаше да говори с Мейсън Бройлс.

С крайчето на окото си видях как Бройлс се здрависва с Андрю Кабът и целува Ева Кабът по бузата. Даже помогна на санитарката да настани инвалидната количка на Сам Кабът. Явно дирижираше всичко, тъй че защо не и алармата от вчера?

— Добре ли спа, Сам? Чудесно — обърна се той към момчето.

За мен кошмарът започваше отново.

Звукът, който издаваше Сам при всмукването на въздух през дихателния апарат на всеки две секунди, напомняше толкова болезнено и постоянно за стореното от мен, че самата аз едва дишах.

Изведнъж страничната врата на залата се отвори, дванадесетте мъже и жени съдебни заседатели и тримата заместници влязоха в ложата и заеха местата си. Съдията, с картонена чаша кафе в ръка, също зае своето и откри съдебното заседание.

Юки, спокойна и сдържана, ослепителна в сивия си костюм и с перли, изпълни началния удар в нашия казус, като призова за свидетел Карла Рейс — ветеран на длъжността полицейски диспечер. Юки зададе на Карла няколко общи въпроса относно задълженията й и как е минало дежурството й на десети май.

След това пусна касета със записа на моите съобщения по радиостанцията от онази страшна нощ: цели четири и половина минути с моя глас, подаващ сигнали до поделенията, както и на радиоповикванията от патрулните коли.

Отрязъците прекъсвани съобщения на фона на заобикалящата ни тишина в залата вляха адреналин в кръвообращението ми и запратиха мислите ми към тъмните завои, по които преследвахме неизвестните заподозрени в черния мерцедес през онази отминала нощ.

Гласът на Джейкъби, който викаше първа помощ за пътниците на катастрофиралия автомобил, бе прекъснат насред изречението от рязък пукот на огнестрелно оръжие.

Подскочих в стола при звука на гърмежите. Ръцете ми започнаха да се потят и усетих, че треперя.

След момент чух собствения си заглъхващ глас да вика линейка: „Двама служители повалени. Двама цивилни повалени.“

Последва тревожният глас на Карла Рейс: „Лейтенант, добре ли сте? Линдси, отговори ми.“

— Действително си помислих, че сме я загубили — обясняваше Карла на Юки от свидетелското място. — Линдси ни е една от най-добрите.

След вялия кръстосан разпит на Мейсън, Юки призова следващия ни свидетел, Майк Харт от балистичния отдел, който потвърди, че куршумите, извадени от тялото ми, отговарят на пистолета на Сара, а куршумите, извадени от Джейкъби, са изстреляни от пистолета, намерен до Сам Кабът.

Бройлс нямаше въпроси към Майк, тъй че Юки призова на свидетелското място Джейкъби.

В очите ми напряха сълзи, когато видях стария си приятел и партньор да се запътва към предната част на залата. Походката на Джейкъби беше тежка, въпреки че бе загубил много от килограмите си. С мъка се изкачи в свидетелската ложа.