Джеймс Паттерсон - 4-ти юли

Юки го изчака да си налее пълна чаша с вода, след което му зададе обичайните въпроси — откога работи в полицията и колко време е в отдел „Убийства“. Последва въпросът:

— Инспектор Джейкъби, от колко време познавате лейтенант Боксър?

— От около седем години.

— Случвало ли ви се е да работите заедно с нея преди въпросната вечер?

— Да. Бяхме партньори три години.

— Попадали ли сте с нея в други ситуации, при които е трябвало да използва пистолета си?

— Да. Няколко пъти.

— И как според вас реагира тя под напрежение?

— Тя е страхотна под напрежение. А трябва да знаете, че при всяко излизане на улицата ние сме под напрежение, защото най-неочаквано от нищо може да стане нещо, без никакво предупреждение.

— Инспекторе, когато лейтенант Боксър се присъедини към вас вечерта на десети май, усетихте ли да лъха на алкохол?

— Не.

— Знаехте ли, че беше пила?

— Да. Защото ми го спомена.

— А защо ви го е споменала?

— Защото искаше да зная и ако преценя, да я сваля от колата.

— По ваше мнение, след като сте работили с нея толкова години, беше ли напълно във форма?

— Разбира се. Умът й сечеше, както обикновено.

— Ако способностите й бяха по някакъв начин накърнени, щяхте ли да тръгнете с нея на онази задача?

— В никакъв случай.

Юки прекара Уорън през вечерта на десети май, от момента, в който ме взе от „Сузис“ до последното нещо, което си спомняше.

— Бях доволен, че извадихме онези хлапета от колата. Тревожех се, че бензиновият резервоар тече и всичко можеше да хвръкне във въздуха. Свързах се с диспечерската ни, Карла Рейс, която е тук, и й съобщих, че Сам Кабът е със счупен нос от въздушната възглавница, защото е експлодирала в лицето му, докладвах още, че хлапетата може би имат вътрешни травми. Слабо съм ги познавал.

— Моля, инспекторе?

— Представа си нямах, че докато викам бърза помощ, оня малък мерзавец ще почне да стреля по мен.

Естествено, на Мейсън Бройлс му гръмна тапата и съдията предупреди Джейкъби. А аз ликувах, че Джейкъби нарече Сам Кабът мерзавец. Когато се въдвори ред, Юки имаше един последен въпрос към моя стар партньор.

— Инспекторе, запознат ли сте с каква репутация се ползва лейтенант Боксър в полицейските среди?

— Накратко? Адски добро ченге.

Бройлс не успя да изцеди нищо от Джейкъби на кръстосания разпит. Той отговаряше с „да“ и „не“ и не се хвана на въдицата, когато Бройлс намекна, че е проявил немарливост според практиката и процедурите на ДПСФ.

— Направих всичко по силите си за двете деца и съм благодарен, че вашият клиент не излезе по-добър стрелец — натърти Джейкъби, — защото иначе щях да съм мъртъв, а не да разговарям с вас тук.

Когато съдът прекъсна за обедна почивка, намерих тихо местенце в един ъгъл на третия етаж между кафе машината и стената и разговарях по мобилния с Джо. Виртуалната ни прегръдка обхващаше три часови пояса. Той ми се извини поне половин дузина пъти за това, че в момента е зает с мащабно разследване, включващо заплахи за летища от Бостън до Маями, поради което няма възможност да бъде при мен в Сан Франциско.

Преглътнах няколко залъка от един сух сандвич и успях да пийна кафе от автомата, преди да седна до Юки на възобновеното съдебно заседание.

Тогава настъпи моментът, от който се плашех. Юки ме призова на свидетелското място. Когато седнах в ложата, тя застана пред мен така, че да прегражда видимостта ми към семейство Кабът и ме дари с лъчезарна усмивка.

— Лейтенант Боксър, вярвате ли в спазването на полицейските процедури?

— Да.

— Бяхте ли пияна през въпросната вечер?

— Не. Вечерях с приятелки. Изпих няколко питиета, преди да приема обаждането на Джейкъби.

— И не сте била на дежурство?

— Не.

— Когато не сте на дежурство, противоречи ли пиенето на някакви правила?

— Не.

— Когато се качихте в колата с инспектор Джейкъби, вие официално сте поели отново дежурството.

— Да. Но бях сигурна, че способностите ми са непокътнати. И сега твърдя това.

— Бихте ли се определила като ченге, което следва стриктно правилника?

— Да, но правилникът не обхваща всички обстоятелства. Понякога се налага да се справяш с конкретна ситуация и да се облягаш на най-добрата си преценка.

Насочвана от Юки, разказах историята до момента, в който с Джейкъби отворихме със сила вратата на разбитата кола и измъкнахме от нея децата на Кабът.

— Допуснах грешка, защото хлапетата изглеждаха много зле. Дожаля ми за тях.