Джеймс Паттерсон - 4-ти юли

— Обикновено когато полицай е изправен пред съда, става дума или за казус, сходен със случая на Родни Кинг или с този на Абнър Луима. Ченге дръпва спусъка прекалено бързо, пребива здраво някого или накърнява нечие достойнство. Линдси Боксър е обвинена в извършване точно на обратното. Тя е прибрала оръжието си в кобура, защото децата Кабът изглеждали твърде беззащитни и действително са били в опасност. А ищците искат да превърнат хуманността й към тези деца в „неспазване на полицейските процедури“. Простете, но това е гадост. Лейтенант Боксър е спазила процедурите, когато се е приближила към въпросната кола с насочено оръжие. След което, въз основа на видимата травма на Сам Кабът, тя оказва помощ на жертвите на пътнотранспортно произшествие. Това е правилното решение в случая. Инспектор Джейкъби, друг адски добър полицай с над двайсет и пет годишен стаж в ДПСФ, е постъпил по същия начин. Чухте го. Прибрал е пистолета си. След като двамата с лейтенант Боксър помогнали на децата Кабът да излязат от колата, той се е опитал да им осигури медицинска помощ. Не е ли това поведението, което всички искаме от нашите полицейски сили? Ако вие бяхте претърпели катастрофа? Ако това бяха вашите деца? Но вместо да благодарят на служителите, децата Кабът стрелят по тях с пистолети с намерението да ги убият. Сам е ритнал инспектор Джейкъби в главата, след като е бил прострелян. Дали тяхната злонамерена и потенциално смъртоносна агресия не е била причинена от употребата на наркотици? Или просто са склонни към убийства? Ние не знаем. Но знаем, че лейтенант Боксър е била простреляна първа и е отвърнала със стрелба при самозащита. Това е факт. А да защитиш себе си, дами и господа, е „правилната полицейска процедура“. Лейтенант Боксър ви каза, че би дала всичко на света Сара Кабът днес да е жива, а този млад човек да използва пълноценно тялото си. Но истината е, че събитията от десети май не са се случили заради огъня, открит от Линдси Боксър. Факт е, че тя се е опитвала да го избегне.

Заля ме вълна от благодарност и едва не рукна от очите ми. Мили боже, да бъдеш защитавана с толкова страст и красноречие! Прехапах долната си устна и не откъснах очи от Юки, докато не завърши пледоарията си.

— Дами и господа съдебни заседатели. Вие проявихте голямо търпение през тази седмица, заради изобилието от свидетелски показания и тормоза на медиите. Вече сте готови да вземете решение. Молбата ни е да признаете лейтенант Линдси Боксър виновна в това, че е полицай за гордост: състрадателен, всеотдаен и самоотвержен служител на закона. Молбата ни е да я признаете за невинна по възмутителните обвинения, повдигнати срещу нея.

— Какво ще кажеш днес да минем през парадния вход? — попита Мики, като ме хвана подръка. — Днес е петък, Делото ще престои през почивните дни, а това ме навежда на мисълта, че моментът е подходящ за „среща с пресата“.

Прекосих фоайето между двамата ми адвокати, слязохме по мраморните стълби и се озовахме на „Макалистър“. Ъгълът на централния градски съд е скосен така, че сградата има диагонален изглед към широкото кръстовище и перфектно поддържания парк срещу „Сивик Сентър Плаза“.

Слънцето блестеше ослепително в контраст с мрачината на съдебната сграда. И както в самото начало на процеса, „Макалистър“ беше толкова задръстена, че не виждах нищо отвъд представителите на пресата и колите на сателитните телевизии, обточващи тротоара.

Много ми напомняше на сцената извън съдебната сграда в процеса на О Джей Симпсън. Същата напомпана от адреналина лудост, която дегизира истината, каквато и да е тя. Настоящият процес не беше достоен за световна сцена. Отразяването в медиите се свеждаше до привличане на телевизионни зрители, рейтинги и долари от реклами. Както и да е, днес аз бях „обектът“.

Като хрътки по дирята на заек, пресата ме забеляза и стегна обръча около мен за смъртоносния лов. Мики беше подготвен с изявление, но така и не успя да го обяви.

— Колко време ще размишляват съдебните заседатели според вас, г-н Шърман?

— Не зная, но съм сигурен, че колкото и време да отнеме, заседателите ще отсъдят, че лейтенант Боксър е невинна по всички обвинения.

— Лейтенант Боксър, ако съдебните заседатели гласуват против вас…

— Няма изгледи това да се случи — отговори Юки вместо мен.

— Г-це Кастеляно, това е първото ви крупно дело. Как се справихте, по ваше мнение?

На тридесетина метра оттам също се бе оформила тълпа около Мейсън Бройлс, неговите колеги и заместниците му. Камерите жужаха, докато санитарката спусна Сам по дървената платформа и го натовари в пикапа. Репортерите ги следваха по петите, засипваха с въпроси Сам, а баща му правеше всичко възможно да закрие момчето.