Джеймс Паттерсон - 4-ти юли

За последно видях същата кола, когато Кийт оправяше карбуратора й.

Това беше колата на Денис Агню.

Префучахме бясно още няколко мили. Все още настъпвах задницата на поршето, когато се заизкачвахме по хълмовете към Сан Матео, южно от „Ел Камино Реал“ — западнал пряк път покрай железопътната линия „Колтрейн“. След което, без да подава сигнал, поршето направи рязък завой надясно към търговския център.

Последвах го по завоя със свистящи гуми и спрях на почти изоставен паркинг. Изключих двигателя и докато сърцето ми си възвръщаше нормалния ритъм, се огледах наоколо.

Малкият търговски център представляваше къса уличка с евтини магазинчета: за авточасти, стоки за по един долар, дюкян за алкохолни напитки. В далечния край на паркинга се издигаше квадратна циментова сграда с червен неонов надпис на витрината: „Горещи партньорки. Палавници XXX“.

Пред облепената с афиши фасада на магазина беше паркирана колата на Денис Агню.

Заключих моята и изминах двадесетте ярда до порно магазина. Отворих вратата и влязох.

„Палавниците“ беше гадно място, осветено от дразнещи светлини и мигащ неон. Вляво от мен се издигаха рафтове с играчки за купон: вибратори и интимни стимулатори в крещящи цветове, отливки на пластични органи в реални размери. Вдясно имаше автомати за безалкохолни напитки и сандвичи — подкрепления за всички любители на порнофилмите, уловени в капана на малките видео-кабинки, хипнотизирани от сексуални фантазии и здраво стиснали в ръце бастуните си.

Почувствах как ме опипват погледи от главата до петите, докато пристъпвах по тесните пътеки между лавици, натъпкани с видеофилми. Бях единствената жена, свободно обикаляща магазина и предполагам, че биех повече на очи, както бях по блейзер и панталон, отколкото ако бях гола.

Тъкмо щях да се обърна към продавача пред мен, когато усетих нечие тъмно присъствие.

— Линдси?

Стреснах се, а Денис Агню изглеждаше впечатлен от присъствието ми.

— На какво дължа честта, лейтенант?

Бях в капана на лабиринт от пениси и вагини и като добиче в кланица моментално схванах, че единствения изход за мен е право напред.

Офисът на Агню беше ярко осветена кутийка без прозорци. Той се настани в стола зад бюро с изкуствен фурнир и ми посочи къде да седна — черно кожено канапе, познавало и по-добри времена.

— Няма да сядам. Бързо ще свършим — казах и за всеки случай се огледах от прага.

Всички стени бяха запълнени от рамкирани фотоси с посвещения „На Дългия Ранди“ от хубавици по прашки и от порнореклами, запечатали Дългия Ранди в разгорещени сцени на съвкупления с разни партньорки. Успях да видя и няколко моментални снимки на Агню, позиращ с ухилени мутри в костюми.

Взе да ми просветва, когато мислено сравних полицейските снимки в профил и фас на тези нахакани млади отворковци с гангстерите, които станаха впоследствие. Поне двама от „костюмите“ вече бяха мъртви.

Отне ми още няколко секунди, докато осъзная, че Денис Агню и по-младият и дългокос Дълъг Ранди от снимките бяха едно и също лице. Значи Агню беше шантава порнозвезда.

— И така, лейтенант, с какво мога да ти услужа? — запита ухилен Денис Агню, докато подреждаше книжата по бюрото си на спретнати купчинки, прехвърляше като монети от една ръка в другата пръснатите отгоре кондоми и отново ги изсипваше върху бюрото.

— Не зная какво се опитваш да направиш — отвърнах, — но там, откъдето идвам, избутването на кола от пътното платно се води престъпление.

— Сериозно, Линдси. Нали не възразяваш да ти викам Линдси? — Агню скръсти ръце и ме дари с ослепително бяла усмивка. — Нямам представа за какво говориш.

— Стига глупости. Преди двадесет минути ме изтика с колата си от пътното платно. Можеха да загинат невинни хора. Можеше да ме претрепеш.

— О, не. Няма начин да съм бил аз — рече Агню, сви вежди и поклати глава. — Все щях да забележа такова нещо. Не, според мен си дошла тук, защото ти се е дощяло да ме видиш.

Как да не побеснее човек? Агню беше не само мръсник с мощна кола, който пет пари не дава за нищо, а се държеше и нагло, от което кръвта ми направо кипна.

— Виждаш ли онези момичета? — рече той и посочи с палец към своята „стена на славата“. — Знаеш ли защо участват в тези филми? Имат толкова ниско мнение за себе си, че си въобразяват чрез самоунижение с мъжете да се почувстват по-силни. Да умреш от смях. Погледни себе си. Принизяваш се да идваш тук. Е, усещаш ли се по-силна?