Джеймс Паттерсон - 4-ти юли

Безочливите му брътвежи ме задушиха, успях само да избълвам едно „нахален конски задник“, когато дочух някакъв глас да произнася:

— Ау, маце! Моля те, кажи, че си дошла да кандидатстваш за работа!

Някакъв дребосък в евтино зелено яке, издуто над бирено шкембе, се появи на вратата на офиса. Облегна се на рамката, само на ръка разстояние и плъзна лепкав поглед по мен. Това ме изкара от кожата ми.

— Рик Монте, това е лейтенант Линдси Боксър. Тя е ченге от отдела за убийства в Сан Франциско — представи ме Агню. — Дошла е на ваканция или поне така казва.

— Добре ли си прекарваш, лейтенант? — обърна се Рик към бюста ми.

— Прекрасно, но във всеки момент мога да превърна визитата си в служебна.

Още докато произнасях думите, сърцето ми подскочи.

Какви ги върша?

Бях на ограничен режим и извън служебния ми периметър. Бях преследвала гражданин със собствената си кола. Нямах свидетели и ако някой от тези боклуци се обадеше с оплакване, отивах на кино, щяха да ми заведат дисциплинарно производство.

А това бе последното, от което се нуждаех преди процеса.

— Ако не бях наясно, щях да си помисля, че си разстроена — обади се Денис с мазен глас. — Знаеш, че нищо лошо не съм ти направил.

— Следващия път, когато ме видиш — процедих през стиснати зъби, — завий в обратна посока.

— О, пардон, май нещо не съм разбрал. Помислих си, че ти ме преследваш.

За една бройка да избълвам отрова, но този път си прехапах езика. Прав беше. Всъщност нищо не ми беше сторил. Даже не ми подхвърли обидна дума.

Напуснах офиса на Агню, идеше ми да се ритам, задето изобщо се появих в това вонящо свърталище. Насочих се към изхода на магазина с намерение да изхвърля отвратителната малка сцена от съзнанието си, когато пътя ми прегради млад мускулест тип с изрусени кичури и татуирани пламъци, подаващи се изпод деколтето на тениската му.

— Омитай се от пътя ми, хубавецо — изрекох, опитвайки се да се промуша покрай него.

Типът разтвори ръце за прегръдка, застанал като скала насред магазина. Пусна дръзка усмивка.

— Ела тук, майче. Ела при Роко — провикна се.

— Стига, Роко — намеси се Агню. — Дамата е мой гост. Ще те изпратя, Линдси.

Пресегнах се към вратата, но Агню се облегна на нея, запречвайки пътя ми. Беше толкова близо, че можех да видя само лицето му: всяка пора, всяко капилярче в кървясалите му очи. Тикна в ръцете ми видеокасета. Обложката й рекламираше епично изпълнение на Ранди в „Дълга тежка нощ“.

— Хвърли й поглед, когато имаш свободно време. На гърба е телефонният ми номер.

Проврях се покрай Агню и видеокасетата издрънча на пода.

— Разкарай се — процедих.

Той отстъпи назад, колкото да открехна вратата. Докато напусках, се хилеше с ръка върху чатала.

На следващата сутрин се събудих с мисли за онова гнусно влечуго Денис Агню. Изнесох кафето си на верандата и докато се поохлади, та да става за пиене, пуснах мотора на бонвила да го пипна тук-там и да излея напрежението си.

Бях с шублер в ръката и бърниках по клапите, когато някаква кола се плъзна край мен и паркира на алеята. Чух затръшване на врати.

— Линдси? Хееей, здрасти!

— Рекох си да не те е глътнал тоя грамаден златист змей!

Измъкнах се изпод капака, избърсах омазнените си ръце с гюдерията и разтворих обятия, за да сграбча Синди и Клеър в голяма обща прегръдка.

Пищяхме и подскачахме от радост, а Марта, която до този миг дремеше на верандата, моментално се присъедини към нас.

— Бяхме наблизо — съобщи Клеър, когато се откопчи от нас, — и решихме да проверим в какви каши си се забъркала. Я, какво е това чудо, Линдси? Мислех си, че тия бензинови змейове отдавна са излезли от движение.

— Да не съм чула такива думи за моето бебче — казах през смях.

— Движи ли се?

— Не, пеперудке, лети.

Момичетата ми връчиха кошница с панделка, пълна с маркови продукти за баня, от онези, дето оправят настроението и отпускат тялото и след като си стиснахме едновременно ръцете, се натоварихме в бонвила да покараме.

Спуснах автоматичните прозорци и когато големите гуми на колата се плъзнаха по пътната настилка, зефирът откъм залива се заигра с косите ни и ги разроши.

Изнизахме се от квартала на Кет и вече се изкачвахме към планината, когато Клеър ми показа един плик.

— За малко да забравя. Това ти го изпраща Джейкъби.

Хвърлих поглед към големия кафяв плик в ръката й. Предната вечер се бях обадила на Джейкъби и го бях помолила да ми предаде всичко, до което може да се добере, за Денис Агню, известен още като Дългия Ранди.