Джеймс Паттерсон - 4-ти юли

— Линдси, това е Бил Рамос, съдебният патолог. Бил, това е Линдси Боксър от отдел „Убийства“ в Дирекция на полицията, Сан Франциско. Възможно е да има връзка между тези убийства и неин неразкрит случай.

Стиснах ръката на Рамос, а шефът Старк се приближи към нас.

— Докторе, кажете й каквото ми съобщихте по телефона.

Рамос произнесе:

— По-добре да ви го покажа. — Обърна се към асистента си. — Самир, искам да огледам гърба на жената, тъй че да я положим на една страна.

Самир кръстоса левия глезен на Анемари върху десния, а докторът я улови за лявата китка. После двамата завъртяха трупа така, че да застане в странично положение.

Вгледах се в седемте жълтеникави следи, които се пресичаха по задните части на жената, всяка широка около два и дълга около осем сантиметра.

— Нанесени са с огромна сила — произнесе Рамос, — а едва се забелязват. Самир, дай сега да обърнем и г-н Сардучи.

Лекарят и асистентът обърнаха мъжа странично, при което главата му се килна покъртително назад.

— Вижте сега — посочи д-р Рамос, — същите ги има и тук. Многобройни, трудно забележими, правоъгълни вдлъбнатини от охлузвания чрез натиск. Не са червеникавокафяви, както щеше да бъде, ако мястото е удряно, докато още е бил жив, но не са и пергаментово жълти петна, които се образуват при бой postmortem. — Патологът вдигна поглед към мен, за да се убеди, че следя мисълта му. — Ако ме фраснете в лицето и сетне ми пуснете два куршума в гърдите, няма да имам достатъчно кръвно налягане, за да получа ярко кръвонасядане по лицето, но ако сърцето ми е изпомпвало кръв дори още само миг, нещо все пак се появява.

Д-р Рамос приближи скалпела към една от следите по задните части на мъжа и направи разрез през незасегнатата тъкан и една бледа следа от охлузване.

— Нали виждате лекия кафеникав оттенък под охлузването — така наречената „кръговидно ограничено кръвонасядане“? Или иначе казано — продължи Рамос, — дълбоката прорезна рана, прекъснала сънната артерия и блуждаещите нерви, е спряла сърцето почти моментално, но не мигновено. При побоя с камшик сърцето на този мъж е ударило още веднъж за последно. Тези удари са били нанесени cum-mortem — точно преди и при самото настъпване на смъртта. В очите на убиеца жертвата все още е усещала бичуването.

— Изглежда доста лично — вметна Старк.

— О, да. Бих казал, че убийците са мразели жертвите си.

Залата притихна, докато думите на доктора заглъхваха.

— Следите по Джо са по-тесни от следите по Анемари — отбеляза Клеър.

— Да — съгласи се отново Рамос. — Различен инструмент.

— Като от колан — казах. — Възможно ли е да са ги били с различни колани?

— Не мога да кажа с положителност, но определено е правдоподобно — отвърна Рамос.

Клеър изглеждаше не само съсредоточена, но и тъжна.

— За какво се замисли? — попитах я аз.

— Неприятно ми е да го кажа, Линдси, но това наистина ме връща назад. Следите приличат на онези, които още помня върху твоя Джон Доу.

Преваляше полунощ, когато Наблюдателя тръгна от плажа към сушата. Изкачи песъчливата скала, извървя четвърт миля на изток от скалите по пътеката през дюните, гъсто обрасли с магарешки бодили и високи треви. Накрая съзря извивката на крайбрежния път.

Насочил цялото си внимание към една определена къща, той се спъна в един дънер на пътеката. Разпери ръце да запази равновесие, залитна тежко, падна по очи, шепите му загребаха пясък и остри тръни.

Наблюдателя бързо се вдигна на колене и потупа предния джоб на якето си — миниатюрният фотоапарат беше отхвърчал.

— Мамка му, мамка му, мамка му! — крясна паникьосан.

Запълзя на четири крака и взе да опипва пясъка, усещаше как потта, избила по горната му устна, изсъхва в хладния въздух. С изнизването на минутите го сграбчи отчаяние. Най-сетне откри малката си скъпоценна вещ в пясъка, обективът беше обърнат надолу.

Издуха песъчинките, насочи фотоапарата към къщите и се втренчи в екрана. Видимостта бе замъглена от фини драскотини по лещата.

Много лошо.

Наблюдателя тихо изруга и погледна часовника си. 12:14 след полунощ. Пое към къщата, в която бе отседнала Линдси.

След като фотообективът, който скъсяваше разстоянието, се беше повредил, налагаше се да се приближи пеша.

Наблюдателя прескочи предпазния парапет, ограждащ полето, и се озовала тротоара под улична лампа, която освети темето му.

През две къщи от края на шосето домът на Кет светеше със запалени лампи.