Джеймс Паттерсон - 4-ти юли

Насочихме експлоръра надолу по склона и само след минути навлязохме в Оушън Колони — квартала, опиращ в игрището за голф, квартала, в който бяха живели и загинали семейство О’Моли. Посочих му бялата къща в колониален стил със сини капаци, щом я наближихме. В предния двор вече имаше табела „Продава се“, а на алеята беше паркиран един линкълн.

Спряхме до бордюра и видяхме русокоса жена в розова рокля да излиза от къщата и да заключва предната врата. Когато ни забеляза, лицето й се разтегна в силно начервена усмивка.

— Здравейте — посрещна ни тя. — Аз съм Емили Харис от недвижими имоти „Пасифик Хоумс“. Съжалявам, но къщата е отворена само в неделя. Не мога да ви я покажа сега, тъй като имам ангажимент в града…

Явно на лицето ми се е изписало разочарование, а г-ца Харис ни виждаше като възможни клиенти.

— Вижте, на излизане пуснете ключа в пощенската кутия. Става ли?

Излязохме от колата и аз хванах под ръка Джо. Като същинска брачна двойка, която си търси ново гнездо, ние се изкачихме по стъпалата и отключихме входната врата на семейство О’Моли.

Вътре къщата беше хигиенизирана, пребоядисана и освежена — бе направено всичко необходимо, за да се вземе най-високата цена за един луксозен имот. Позабавих се в хола, след което последвах Джо по витата стълба.

Когато влязох в голямата спалня, го заварих да оглежда вратата на дрешника.

— Тук е имало малка дупчица на нивото на очите, виждаш ли, Линдс? Закърпена е. — Той изчегърта с нокът още меката замазка.

— Шпионка?

— Шпионка в дрешник — отвърна Джо. — Странно, не мислиш ли? Освен ако съпрузите О’Моли не са се снимали на домашно видео.

Замислих се за момент, правейки евентуална връзка между домашното порно и версията на Дългия Ранди. Дали ченгетата бяха забелязали инсталираната камера?

И какво ако бяха?

Няма нищо незаконно в доброволните сексигри на зрели хора.

Вмъкнах се в прясно лакирания дрешник и плъзнах телените закачалки настрани, придържайки ги да не тракат.

Точно тогава забелязах другата шпакловка под пресния лак. Издълбах я с пръст и почувствах как сърцето ми се разтупка. На гърба на дрешника имаше още една шпионка, която преминаваше през стената отзад.

Свалих една телена закачалка от пръта и я изправих като дълга жица, която проврях през дупката.

— Джо, би ли отишъл да провериш къде излиза това?

Усещах жицата в ръцете си като жива и очаквах подръпването от другата страна, което най-сетне се случи. Джо се върна след секунди.

— Излиза към друга спалня. Трябва да видиш нещо, Линдси.

Съседната стая още не беше напълно завършена, имаше едно разхвърляно легло с балдахин, тоалетка в същия стил и богато украсено огледало в човешки ръст на стената. Джо ми показа дупчицата, замаскирана като флорален детайл в рамката от дърворезба на огледалото.

— По дяволите, Джо. Това е стаята на дъщеря им. Да не би копелетата да са шпионирали Кейтлин? Да са я снимали?

Гледах през прозореца на колата, докато Джо ни откарваше обратно в къщата на Кет. Втората шпионка не ми излизаше от ума. Що за хора са били тия О’Моли? Защо ще монтират видеокамера на това дете?

Да не е останала от миналото, някаква маниашка родителска загриженост?

А ако е нещо далеч по-зловещо?

Умът ми правеше смели акробатики около шпионката, докато прехвърлях всяка възможност. Но всичко ме връщаше към единствения въпрос: Свързва ли се това по някакъв начин с убийствата?

Беше едва по обед, когато се прибрахме в къщата на Кет. Влязохме с Джо в спалнята на племенничките ми, за да използваме голямата коркова дъска и да подредим на нея известните ни факти за убийствата.

Открих цветни маркери и картончета и придърпах две пластмасови табуретки, за да седнем.

— И така, какво знаем? — попита Джо, забождайки жълто картонче на дъската.

— Веществените доказателства насочват, че убийците са трима. Според патоанатома вероятно са използвали различни ножове и каиши, което подкрепя хипотезата ми, че извършителите са били няколко, но всъщност не разполагаме с нищо друго. Няма нито един косъм, нито влакно, нито пръстов отпечатък, нито даже следа от ДНК. Все едно разследваме случай през четиридесетте години на миналия век. Криминалистите не ни помагат да го разплетем.

— Каква е схемата, която виждаш ти? Опиши ми я на глас.

— Не ми се очертава ясно в главата — отговорих и обгърнах с длани въображаема кристална топка. — Старк ми съобщи, че всички жертви са били брачни двойки. След което добави: „Това не означава нищо. Осемдесет процента от тукашното население са женени.“