Джеймс Паттерсон - 4-ти юли

Джо написа имената на жертвите върху листчета.

— Продължавай.

— Всички двойки са имали деца, с изключение на семейство Уитъкър. Уитъкърови са снимали детско порно, а Кейтлин О’Моли може да е евентуална жертва. Но това са си чисти догадки. Порно ракурсът ме навежда на мисълта, че е възможно да има връзка с местните мутри от порно бизнеса, а чрез тях и с организираната престъпност — също догадка. И последно, моят Джон Доу някак не се връзва с профила на жертвите.

— Може първото убийство да е било импулсивно — отбеляза Джо, — а по-сетнешните да са предумишлени.

— Хмм — промълвих и зареях поглед към прозоречния перваз, където във водни чаши растяха зародиши на сладки картофи и техните филизи и нежнозелени листенца пълзяха по ръбовете им. — Има логика. Може би моят Джон Доу е бил убит от страст. Ако е така, доста дълго време след това убиецът или убийците не са изпитвали подобна нужда. Почеркът е същият. Но каква е връзката?

— Още не зная. Опитай се да набележиш само най-същественото.

— Имаме осем свързани убийства в радиус от десет мили. Всички жертви са с прерязани гърла, с изключение на Лорелай О’Моли, която е била изкормена. Всичките осем плюс Джон Доу са бичувани. Мотивът е неясен. Има и главен заподозрян, който е бивш порно жребец и боклук с тефлоново покритие.

— Ще се обадя тук-там — каза Джо.

Щом Джо приключи телефонния си разговор с ФБР, взех маркера, а той обобщи бележките си.

— Нито една от жертвите не е свързана с някакви улики; нямат углавни престъпления, не са си сменяли имената, нямат връзки с Денис Агню. Колкото до онези субекти от „Палавниците“ — вметна Джо, — Рикардо Монтефиоре, или Рик Монти, е осъждан за сводничество, неприлично поведение на публично място, сбиване и това е всичко за него. Роко Бенуто, жребецът от порно магазина, е слаба ракия — веднъж е обвиняван за кражба и веднъж за влизане с взлом в супермаркет в Ню Джърси, когато бил деветнайсетгодишен. Невъоръжен.

— Едва ли е типичен профил на сериен убиец.

Джо кимна и продължи.

— И тримата са известни като „съучастници на разни бандити от дребна и средна величина“. Доставили момичета на няколко купона на мутри. За Денис Агню вече знаеш, че е имал повдигнато обвинение в убийство през 2000 година, което е било свалено.

— Адвокатът, който го е отървал, е Ралф Бранкузи.

Джо кимна отново.

— Жертвата е била начинаеща порнозвезда от Урбана, Илинойс. Била двадесет и няколко годишна, зависима от хероин, арестувана няколко пъти за проституиране. Била е една от любовниците на Агню, преди да изчезне.

— Изчезнала ли? Тялото й не е ли било открито?

— Съжалявам, Линдси. Липсва труп.

— Значи не знаем дали са й прерязали гърлото.

— Не.

Подпрях брадичка на ръцете си. Обезсърчително е да си на крачка от сърцевината на този парад на ужасите и да не разполагаш с нито една прилична улика, от която да тръгнеш.

Но една схема се оформяше ясно. Убийствата се сгъстяваха във времето. Моят Джон Доу бе убит преди десет години, семейство Уитъкър осем години по-късно, съпрузите Долтри преди месец и половина. А сега имахме две двойни убийства за една седмица.

Джо седна на табуретката до мен. Взе ръката ми в своята и двамата се втренчихме в бележките, забодени на корковата ламперия. Когато проговорих, гласът ми изкънтя в малката детска стая.

— Графикът им ескалира, Джо. Точно в този момент те планират да го извършат отново.

— Сигурна ли си? — попита.

— Да. Усещам го.

Събудих се от резкия звън на телефона до леглото. Вдигнах слушалката на второто позвъняване, забелязвайки, че Джо го няма, а на стола, върху който държеше дрехите си, бе оставена бележка.

— Джо?

— Юки се обажда, Линдси. Събудих ли те?

— Не, бях будна — излъгах.

Разговорът продължи пет минути в типичните за Юки сбит стил и скорост и след като затворих, бях окончателно разсънена. Прочетох милото послание на Джо за довиждане, след което навлякох леки спортни дрехи, сложих каишката на Марта и заедно се отправихме тичешком към плажа.

Откъм залива духаше освежителен бриз и с Марта затичахме в посока север. Не бяхме стигнали далеч, когато дочух, че някой вика името ми.

— Линдсиии, Линдсиии!

— Алисън! Здрасти детенце!

Тъмноокото момиченце ме прегърна силно през кръста, след което седна на пясъка, за да гушне Марта.

— Али, да не би да си тук самичка?

— Разхождаме се — обясни тя и посочи към група хора и чадъри нагоре по плажа. Когато ги наближихме, чух децата да пеят „Йоли-йоли-йоли“ — припева от филма „Непобедимият“. Видях, че Кароли се приближава към мен.